Не бяхме планирали представянето на Любомир Левчев в рубриката „На фокус”… до 25 септември, когато от пост във фейсбук научих за смъртта му. Познавах го бегло като човек; бих казала, че и творчеството му бегло познавам, макар името му винаги да е стояло редом с името на един от най-близките ми хора… Не очаквах, но от смъртта му ме заболя, както от смъртта на приятел…

И светът опустя, защото…

Загубата на талант от неговата величина е толкова… недопустима…

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ

27.04.1935 г. – 25.09.2019 г.

Любомир Спиридонов Левчев е роден на 27.04.1935 г. в град Троян. Завършва гимназия в София (1953) и библиография и библиотекознание в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1957). Работи като литературен редактор в Радио София и като главен редактор във в. „Литературен фронт“ (1970–72). Председател е на СБП (1979–88).

Безспорно талантлив творец, продуктивен и много издаван през годините, както в България, така и в чужбина, той става един от символите на новата вълна в българската литература през 60-те години, едно от най-ярките лица на „априлското поколение”…

Но не само това… Ако творческата биография на поета, без съмнения и уговорки, бележи права линия с възходяща посока, обогатявана през годините със сполучливи опити в различни жанрове, за житейската му биография не може да се каже същото еднозначно. Тук ще се опитаме да представим накратко само неговото творчество.

Автор е на поетичните книги: „Звездите са мои. Стихотворения“ (1957), „Завинаги. Стихотворения“ (1960), „Позиция. Стихотворения“ (1962), „Но преди да остарея. Стихотворения“ (1964), „Пристрастия. Стихотворения“ (1966), „Обсерватория. Стихотворения“ (1967), „Рецитал. Стихотворения“ (1968);

 „Стрелбище; Стихотворения“ (1971; 1974), „Дневник за изгаряне. Стихотворения“ (1973; 1975), „Звездопът. Поеми“ (1973), „Самосъд. Стихотворения из десет книги“ (1975), „Свобода. Стихове“ (1975), „Изход. Стихове“ (1976), „Поздрав към огъня. Стихове“ (1976; 1978);

 „Откъс. Стихове“ (1980), „Заклинания. Стихотворения“ (1981), „Самосъд ’83. Стихотворения из четиринадесет книги“ (1983), „Работническа кръв. Стихотворения“ (1984), „Бавен марш и дру-ги стихотворения“ (1984), „Метроном. Стихове“ (1986), „Седмата смърт. Стихове“ (1989);

„Отвъд. Стихотворения“ (1994), „Небесен срив. Стихотворения“ (1996), „Пръстен от пръст“ (1999);

„Селена. Лявото око на боговете. Стихове“ (2001), Вечерен акт. Стихове“ (2003), „Пепел от светлина. Стихове“ (2005), „Окончания. Стихове“ (2006), „Кон със зелени крила. Седемнайсет сти-хотворения и една поема“ (2009;

„Капризната игра на времената. Избрани стихове“ (2010 „Седемдесет и седем стихотворения“ (2012), „В невидимата кула. Любовна лирика“ (2014), „Дневник за изгаряне. Стихове (1957–1973). Том 1“ (2015), „Градината преди Рая. Стихове (1974–1989). Том 2“ (2015), „Тъжна светлина. Стихове (1994–2013).  Том 3“ (2015).

Любомир Левчев има значителни постижения и в прозаичните жанрове, които го нареждат сред интересните романисти и теоретици на литературата от края на 20 и началото на 21 век: „Поетическото изкуство“ (1986), „Убий българина. Роман“ (1988), „Ти си следващият“ – роман (2001), „Размисли за орфизма“, „Писма от Ада. Есета“. София: Стандарт, 2008, 262 с., „Панихида за мъртвото време“ (2011)

Издателство „Захарий Стоянов” прави опит да събере и преиздаде най-новата поезия, както и есеистични и мемоарни творби на Левчев: „Изучаване на живота”, сборник, (2015), „Самосън”, поезия, (2017,  „Опасната свобода”, публицистика, „Гладиатор с меч от здрач”, поезия, „Островът и всичко останало”, поезия, (2018), „Носачи на мълнии”, поезия, (2019), „Размисли за орфизма”, философска проза.

Носител e на множество награди, сред които: Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезия (1985), Голяма награда на института „Александър Пушкин“ и Сорбоната (1989), Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993), Орден „Стара планина“ – първа степен за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“, Националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостно творчество (2008), Орден „Владимир Маяковски“ (2009), „Златен венец“ на Струшките вечери на поезията (2010). Почетен гражданин на София (2015).

За него могат да се изкажат много противоречиви мнения; ако надникнете в Уикипедия, ще прочетете доста подробности за Човека, за падналия ангел, за заемани постове и привилегии по време на тоталитарната власт; за получени награди (освен тук изброение), за… за тази негова страна, може да прочетете много и другаде. Тук споменаваме само онова, което Творецът е оставил след себе си, защото то е ценното, то е безспорното.

© списание „Картини с думи и багри“, редакционна статия