ЛЯТОТО Е СИНЯ КОТКА СЪС ЗЛАТНИ ТОЧКИ – поезия на Милена Френкева

Лято – морска сладка точка,
разширена до безкрайност
в кратка, слънчева отсрочка,
с утаяване в на тайна.

Времето в мига е спряло
и на праскови мирише,
на морето край воала
лятото с любов се диша.

*

Лятото ли ме събуди
от прозореца с лъчите,
сладко, ароматно чудо,
прелетяло пред очите.

После с детската ръчичка,
нарисува ми мечтите
и летят край мене всички –
пеперуди до звездите.

*

Лятото е юлско и безкрайно,
слънцето възторжено шурти,
грее си животът – малка тайна
с чудни непознати широти.

Плува си душата в бяло лято,
сложила е шапка от мечта,
с толкова любов, навред насята,
Боже, сякаш съм любов, летя.

*

Лятото по житна риза
щъркелите преброява,
край потока жадно слиза
да изкъпе свойта лава.

Август тича по баира,
сякаш зебра е лъчиста,
залез от върха извира
по пътеката златиста.

Милена Френкева

Из „Лятото е синя котка със златни точки“, изд. Милена Френкева, С. 2021 г.