МЕЖДУ ДУМИТЕ – поезия от Росен Русев

МЕЖДУ ДУМИТЕ

Междуметия 

между думите

и тази нежна меланхолия,

останала от дните привечер,

когато сенките притихват

в полунощ, а вятърът

открива красивото ти тяло,

изтръпнало от дрезгавия

глас на саксофона,

събличащ думите ми,

и моли да направиш

първите си стъпки в танца.

Полюшваш ханша,

миглите потръпват,

очи присвиваш –

сякаш лятото

те носи.

По дансинга почукват токчета

и само ти една,

унесена във танца,

не чувстваш

как лятото си тръгва 

и идва есента.

КОГАТО

По разказа на Й. Радева „Нощта е многолика“

  Когато те сънувам седнала

  сама сред четири стени

  и пръстите танцувщи

  по черните клавиши

  на компютъра,

и само тишината

носи истини…

Поискай,

задръж ръката ми,

не пускай –

завинаги ще искам да съм с теб.

А думите, ех, думите,

те винаги са липсвали,

защото трудни са –

за изговаряне.

Нощ –

повита в снежно одеяло,

разказва приказки за двама –

във вечерите будни,

тръгнали за никъде,

докоснати от обичта за малко

и бързо разделени.

Нощ –

въздишки,

сбирани във шепа

и станали звезди високо горе.

КАТО ПТИЦИТЕ

Пожълтели,

разлистени страници

и думи, разнесли живота

ни в стихове,

дни,

сънища

и парфюми.

Прелистваме рани нанесени,

целувки и болки

по телата без да ги искаме,

трудно лекувани, и забравили

нечие щастие.

Потънал в безлуние,

живот, не трогнал никого,

и тихата любов

отминала със звук

от струните

на уличния музикант.

И тогава идват птиците,

като ключ за душите ни.

Живеем на чернова,

все едно втори живот ни е писан,

и соленият вятър напомня

за твоето име,

вълната гони вълна,

препуска времето…

Само ние сами…

Като птиците…

ЛАСКА

Цъфтят вече глухарчета,

и едно самотно лале

се подава в тревата.

Утрин целува

росата по тях

след изгряващо слънце.

Пътека от първия лъч

води в морето.

Вятър над пясъка

заличаваше стъпки,

оставени по брега

и от водорасли коси

без да ги помни.

Морето е ласка –

милувки без пръсти,

без очи, само пръски

от изплакана нежност.

Приютило ръце,

пазещи спомени

за нещо,

с вкус на любов,

бяла и незабравена.

Целувка насън

и ласка от нежна илюзия…

НЕДОПИСАН СТИХ

В малкия промеждутък
между минутите,
където се промъкваше любов,
мълчаща, останала сама,
отмита от дъжда
като надежда,
останала назад във времето.

Мечти – поникнали цветя
изгубени във тихото
на улици от спомени
и стъпки във спрялото време
от дни и недели.

Капки време
минават край нас
с воя на вятъра,
с пръсти рисуват
нови любови
забравили за кратката вечност
на отреденото време.
Недописан стих
в цвят от лалета напролет.

©Росен Русев