МЕЖДУ НИЩОТО И СБОГОМ – поезия на Снежана Изворска

РАЗКАЖИ МИ

Разказваш ми често забавни неща,
а понякога – сън маловажен,
политика, стихове, страх от смъртта.
На мен можеш всичко да кажеш.

Сега си щастлив, а утре – сломен,
разкажи ми за болката даже…
Аз не искам да дойде един такъв ден,
в който няма какво да си кажем.

ЗАЩО

Под зеленясалите камъни на времето
крият се странни неща –
понякога златно съкровище,
понякога змия…

Защо упорстваш да отместиш камъка,
който отдавна между нас тежи,
ако дори не искаш да узнаеш
какво под него лежи.

ТРЕВА

В памет на Радко Радков

Градска градина.
Обеден час.
Слънцето – руса глава.
Тихо наоколо.
Тихо в нас.
Дъх на косена трева.

Минал косачът.
Свойта коса
с весел размах завъртял.
Мирис на сокове,
пръст,
небеса
в пръски роса засвистял.
…Знаеш ли, липсва ни
страшно това
в нашия свят на атом и джаз –
синьо зелена,
дива трева,
буйна и жилава
като нас.

ВСЕЛЕНСКА САМОТА

… Когато сред гъмжилото от хора,
забързани по своя кратък път
да пазаруват или пък да спорят
за футбол, изневери и фалит;
понесли любовта си като бреме
и предпочели куче пред деца;
уплашени от бързащото време
и от присаждането на сърца…
усетиш, че самичък си говориш,
застанал сам пред нечия врата,
която сам не искаш да отвориш –
обзема те вселенска самота.

*

АКО останеш само миг безмълвен
пред снежната пустиня на живота си,
ще те застигне сляпата лавина
на казани отдавна думи…
Дори и да побегнеш – ще те спъват,
ще лепнат по краката натежали
(от старост ли,от болка ли, от що ли?…)

Не спирай да говориш със живота си.

Снежана Изворска

Из „Между нищото и сбогом“, изд. „Хайни“, С., 2022 г.

Подбор: Борис Цветанов