МЕТАФОРИ – поезия от Росица Копукова

МЕТАФОРИ

Просветват неизмислени метафори,
в които блика светлата идея,
Багряна много умно го е казала:
„Аз стихове не пиша, а живея!“.

Просветват и измислени метафори,
родени просто за да се харесат,
и думите да подредят на прага,
та като влязат, да са стилно вчесани.

Изкуството е земната магия,
поезията – връх сред върховете,
метафората, чувствена стихия,
изстрадайте я, после я пишете!

КОГАТО Е ЛЮБОВ….

Когато е любов, любов е.
Достига до нивото на дъгата.
Дори след буря, скършила земята,
възкръсва с благослов нагоре.

Когато искам някого, го искам.
Способен е да литне до звездите,
защото чувства слаби не разплисквам
и никога не го оставям в ниското.

Когато е желание – е вечно.
Не дай си Боже да не се оправи
в пътеките от обич и далечност.
Тогава просто сам ще се остави,

аз ще си тръгна някъде по друма,
и новите посоки ще открия.
Бъди дъга, дори след дъжд от думи,
с които няма нужда да се крия.

ЗЕЛЕНО

Зелено. И красива тишина.
И иде ти да пишеш стихотворства,
ей тъй, че си под ясна синева,
която те помилва без притворство

във усета, че те обича Бог
и с нежност усмирява ветровете,
че с теб, че с мен урокът не е строг
и хармонично светят цветовете.

И в лоното на тази простота
разбираш тази Божия идея,
че благодат е слънце и трева
да те обгърнат и да те огреят.

Не съществува никак дискомфорт,
природа и човек в единно цяло.
Зелено.Нищо повече. Акорд
в безмълвие на цвете засияло.

НЕ БЪРЗАМ ЗА НИКЪДЕ

И тука, на земята, е красиво,
макар да казват в Рая да е по,
признавам, не обичам всичко живо,
особено роденото за зло.

Вървя с дълбоката си вяра в Бога
и гоня цели, губя се в мечти,
и само той спасява ме в тревога
и дава ми небесни висоти.

И само той ме учи да живея
без да изпадам в крива суета.
Дал ми е всичко и да богатея
желая в обич и в човечността.

Старая се да изговарям думи,
които значат нещо в този свят.
И светли хора в земните ми друми
аз търся с мене редом да вървят.

Каквото и да кажа – ще е малко
за благодарност – Господ бди над мен.
Да свети слънцето за всеки ярко
и мирен да е бъдният ни ден.

©Росица Копукова