МИГНОВЕНИЯ ЛЮБОВ – тристишия и хайку на Иванка Попова-Велева
*
вечният огън
в старческите им очи –
пламък
*
първи трепети
разцъфва надежда –
бели лилии
*
изгарящо докосване –
дори слънцето се скри
зад облак
*
възторгът пее
с гласа на чучулига
химн на любовта
*
по дългия път
доверието –
най-сигурна опора
*
до болното дете
приведена жена –
майчина тревога
*
на балкона
червеното мушкато –
скъп спомен от мама
*
парещи сълзи
по любимата ръка –
капят спомени
*
прощаване –
две тъжни очи гаснат
в нежна прегръдка
*
нуждаещи се
по пътищата на войната
просят обич
*
позналият любов,
я дарява щедро –
на хора в нужда
Иванка Попова-Велева
Браво, Ваня! Оказва се, че скромното по обем хайку може да докосва сърцата не по-малко вълнуващо от лириката. В него има недоизказаност, която предизвиква въображението. А някои образи се запечатват в съзнанието на читателя задълго.
Благодаря, г-жо Павлова, за топлите и за точните думи, от които разбирам, че посланието ми е достигнало и е разбрано от чувствителния и добронамерен читател правилно. Любовта е красива във всяка враст и при всякакви обстоятелства. Тя прави живота ни по-смислен, а неизбежната смърт – по-поносима. Тя показва онези, които са способни да я изживяват дълбоко, искрено и да я даряват, като извисени личности. Хайку, със своята синтезирана форма, е прекрасна възможност да изразим всичко това.
Браво Ваня! Твоите хайку доказват, че за да докосва едно хайку не е достатъчно да се овладее формата, а да имаш и сърце. Голямо сърце! Е твоето наистина е голямо!