ТВОРЧЕСТВО: ЖИВОПИС
Представяме едни от най-известните картини на големия украински художник Микола Пимоненко /09.03.1862 – 26.03.1912/.
Дали става дума за отбелязването на едно от най-важните събития в живота на човека, сватбата, или за някакво съкровено негово вътрешно усещане, в живописните творби на Пимоненко виждаме групата човешки фигури като основен градивен елемент на композицията.
В първото платно, което представяме, сватбарите са като залепени върху един тревожно-мрачен есенен пейзаж, който и сам по себе си би бил прекрасна картина, но какво великолепие от разнообразни лица, всяко от които носи своя характер и вътрешен мир!
Във второто имаме една различна, домашна атмосфера, но и тук тревогата витае. Бракът предстои. Вълнението е вътрешно – напрегнато очакване е изписано върху лицето на централната фигура – млада девойка, която очаква своето бъдеще. Дали сватовете са тези, които ще я поискат за любимия човек?! Зрителят може само да предполага…
В следващите творби виждаме отново човешки фигури – и този път те са „скрити“ у дома, стените на стаята, включително сенките по тях, сякаш ограничават действието, държат го „вътре“, но това само подчертава полета на въображението, което иска да премине отвъд настоящето и да надникне в бъдещето. Обикновеният делник е някъде зад гърба, за да открие място за трансцендентното желание на младите момичета да познаят съдбата си…
Темата с двете момичета от 1888 г. е разширена от автора, като в платното от 1894 г. имаме една завършена битова сцена на домашно предпразнично спокойствие, в което още по-осезателно е усещането за бъдеще, натоварено с очакване.
*
Съвсем различни са както обстановката, така и настроенията в следващите две платна.
Пред нас отново е ярката индивидуалност на красиво момиче, този път това е Продавачката на цветя, с нейното запомнящо се присъствие. На фона на града и градските хора на заден план изпъква нейната селска свежест, сравнима със свежестта на цветята, които предлага… Букетчето в ръката ѝ е готово да изпадне от плоскостта на платното, а ние сме готови да вдишаме тичинковия прашец и аромата на младост.
В тази картина няма централна фигура, може би за да подскаже хаотичното настроение на пазара, където хората се срещат, за да търгуват, но и за да общуват. Доминиращи са сивосинкавите облаци на хоризонта и прашната охрена улица, по която вървят хора и животни, хванати в един момент от тяхното празнично лутане. Контрастните сенки маркират усещане за тревожност, усилено от металния цвят на небето.
*
Такова е настроението и в „Преди бурята“, но тук пейзажът е в центъра на авторовото внимание. Стадото е някъде между все още слънчевото поле и натежалите от дъжд облаци, а прашните дири от копита се вдигат към небето.
Спокойният, съзидателен труд на селянина е често срещан мотив в творчеството на Микола Пимоненко. В съчетание с любовта към родната природа, тази тема дава богати възможности за разгръщане на композицията. В следващите две картини виждаме: на заден план – гора, речен бряг вдясно, почти до ръба, почти вън от вниманието на зрителя, но жизненоважен детайл за изобразените персонажи.
Една по-ранна творба е „Жътва“, в която отново е изобразен денят на трудовия човек. На фона на яркосиньото лятно небе и златния цвят на узрялото жито, настроението е празнично.
*
Усещане за празник струи и от това съвсем различно платно, изобразяващо мъглив зимен ден в града. Но тук ключово значение има човешкото общуване. Топлината е вътрешна – между майката и нейното бебе, подпрени на ръката на възрастна жена и тяхната очевидна радост от случайната среща с младия войник…
Много романтика има в следващите две платна. В първото прави впечатление несиметричната композиция, при която центъра на вниманието е насочен към горния десен ъгъл, в който „грее“ бялото петно на дома, до който води и стесняващият се от перспективата път. На преден план, но някак встрани от вниманието, са фигурите на сбогуващите се влюбени и конят, който ще отнесе войнът в неизвестоното.
*
Ще завършим с тези изключително красиви картини!
Първата, която поразява с чистотата на линиите, свежестта на цветовете и огледалното отразяване на светлината в локвата на преден план! Двете централни фигури са в гръб, което дава обърната перспектива на изображението. Пейзажът „бяга“… и бродът остава някак недостижим…
А втората… Заревото на залеза се разлива в края на поточето на преден план и чертае сивите сенки пред птиците. Много чистота струи от двете детски фигури и контраста между белите гъски и разкаляния селски път на преден план…
Сенки и отражения – всички елементи на импресионизма в тези шедьоври на реалистичната живопис!
подбор на картините и коментар Габриела Цанева
