МИНИАТЮРИ – поезия от Иванка Янкова
МИНИАТЮРИ
диви цветя
в есенна драма
светли пастели
ни доизмислят
без любов няма
ничия истина
стрелки отмерват
вечност
и идва миг
на въплъщение
свободна
върху клада оцелявам –
пепелна
часовникът изтича
минути, часове
годините прелистват
мигове
слънце в зенита
жарки чувства
хралупа крие
ласка пресъхнала
душа без плевели
цветя засяла
дъжд от спомени
никой не чул
диалога на очите
слънце озари
океана от чувства-
вик за обич
знак дава есента
листи рони сърцето
в спиралите на нощта
душата ми свети
поглед кобалтов
влюбен в себе си
скършени криле
воюват обич и омраза
космически взрив
любовно разпятие
безброй вселени
вали самота
горчи от болка
бодливи листи
отвъд хоризонта
в света притихнал
кой да проговори
улици пусти
къщи без прозорци
хора без очи
вода и хоризонт
от мрак и светлина
и бисерни целувки
в здрача
боли ме струна
песенна
тъмни акорди молят
в огъня – феникс
пред полет
последно сбогом
сетен залез
цъфти лотосът
на безкрая
ТАНКА
когато си тръгна
потъмня небето
пролетна луна
самотата се настани
и заплакаха звездите
няма те любов
сама съм със себе си
в неугледния свят
кой ще ме потърси
във в последните ми дни
сред сливови цветчета
бяла ливада
пролетен вятър
капки роса целуват
самотното ми сърце
пред родния дом
две зелени черници
стоят като стражи
спомен от детството
скришом се промъкна
белоснежна тишина
в парка пред дома, ни звук, ни вик
потръпвам от страх
на телевизионния екран –
поредния терористичен акт
Иванка Янкова
