МИСИЯТА – Йордан Даменски

МИСИЯТА НА ПОЕТА – поезия от Йордан Даменски

СТАРЧЕТА

Хилави доизносени,
посребрени…
щом залезът вечер
припламне в лилаво,
тихо през двора
куцукат-куцукат,
на бастунките си
опрени….
и на камъка присядат
пред дома си.
За какво да се молят –
не знаят,
на някакъв Бог
и на някакъв Дявол…
И длан във длан,
и дума подир дума,
живота си прехвълрят
зад гърба си…

Потъва Слънцето,
потъва всичко…
Замлъкват старците,
унесени в ума си…
И гледат далече-далече,
нейде напред…
Без да виждат по-далеч
от носа си…

ПОЕТ

Блазе им на художниците
и на музикантите!
Едните само
с нотите си играят,
а другите първо смесват боите
и после цапат върху платното…

А аз трябва да търся теми
и да са, е-хе-хе,
възвишени…
И после да чакам вдъхновение…
И римите да са благозвучни,
и сравненията да са изпипани,
и метафорите да са точни…
И епитети, и хиперболи,
и алегории…
И умерено да въздишам,
и да знам за кого пиша
и да знам какво да говоря…
И да съм мъдрец,
с „душа на дете”…
И то за какво?

За някакво стихотворение, което…
надали някога
някой ще прочете.

СЛЪНЦЕТО

„Недей рисува
Слънцето!
Закачено в рамка
на стената,
няма да ти свети
нощем…”
Такива стихове пишех,
додето бях млад и глупав
и недодялан още…

Много време
мина оттогава.
Надалече тръгнах
себе си да диря.
Все на Изток,
все на Запад,
все след Слънцето
голямо…
Днес се ровя
в старите тефтери
само части
от мене да намеря…

„Недей рисува
Слънцето!”
Всеки опит ще е
неуспешен.
Не си струва
да рискуваш –
обезателно ще станеш
смешен.

Тъй си мислех някога,
през младостта си.
Любовта е,
дето ме подмами.
Знам. Не бях светец,
не бях безгрешен…
Струва ли
да се преструваш?
Но е чиста поне
съвестта ми!

Днес друго си викам:
А какво друго си струва –
да го рисуваш?!

МИСИЯТА

Все привързвам дръвчета
и на сън колчета им забивам.
Сочни плодове да вържат,
без да се прекършат…

В туй е мисията на поета!

Да отгледа плод и цвете,
шепа красота да съхрани
и да се катерят палави момчета
по дървета – планини.

Да берат в джобове, в пазва;
сок да капе в техните души,
радост над главите им да свети
и да не залязва!

© Йордан Даменски

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *