МИСТИЧНИ НАСТРОЕНИЯ – есе-анализ на Габриела Цанева за изложба на Димитър Петров
Странни са срещите ни с изкуството, понякога…
Преди месеци срещнах в интернет няколко нови платна на Димитър Петров, споделени в неговия личен профил. И, да, „срещнах“ е точната дума, защото рядко съм виждала картини, чрез които така ярко и категорично художникът да заявява своето присъствие.
Каква бе изненадата ми, когато, разделени само от една стена се оказаха две изложби, картините от които бяха владели въображението ми далеч преди да ги видя „на живо“. На излизане от небрежно-артистичното пространство на Art Space – Brave creation, където бяха експонирани отпечатъците от цветните фантазии на Валентина Григорова видях, че в съседната галерия, „Ракурси“, са изложени платна на Димитър Петров. Платна-разбойници, които държат в плен сетивата на зрителя.
*
Тук царят тишина, светлина и простор – елементите на средата предразполагат към вглъбеност и съзерцание, а белите стени, в своята чистота, дават основата, върху която платната греят с пълноцветието и волността си.
Не търсете друго, освен слънцето, което огрява вътрешното пространство на художника. И топлина, която се разлива от оранжевата наситеност на композицията… Формите са условно-абстрактни, изгубили корена си в някъде в първобитното пробуждане на съзнанието за естетика и нужда от себепознание.
Мигът, в който се превръщаме в огледалото на околния свят, но и мигът, в който това вече не е достатъчно, защото имаме нужда да променим, да изкривим и преработим простото отражение.
Виолетовият сумрак размива очертанията на видимото, но плодовете, изгубили обема си върху плоскостта на медията, получават третото си измерение от мистичното настроение на градината; греят отвъд външната осветеност, далеч от сетивността, изпадат встрани от центъра на композицията, за да оставят място за онова, което ще излезе измежду загатнатите стволове и клони, отвъд зелената пътека…
Картини на цветовете, в които фигуралното битие е изгубило значението си. Стилизираните предмети – обикновено флорални, но и човешки изображения, са по-скоро знаци, отколкото образи.
Големият мащаб на тези творби позволява на рисувалната техника да вземе връх над конкретния обект на изобразяване.
В тези платна дори цветовете отстъпват място на чисто техническите похвати, на играта на четката и шпаклата, на наслагването на слоевете. Не е нужно да се вглеждате за да видите, че тези слоеве градят обемност, която, сама по себе си е красива, но която загатва и за една многопластовост на посланието, която отива отвъд багрите и платното. За тази духовна обвързаност на творбите говорят и техните наименования.
В заключение ще кажа, че в изложбата си „Живопис“ /01 – 23 февруари 2023/, Димитър Петров отново демонстрира една безупречно овладяна техника, която му дава възможност да изрази простотата на формата, зад която се крие огромният свят на въображението в неподозиран за двумерното изображение мащаб. Тук той намира третото измерение на живописта, а може би – и онова, неуловимото, което показва развитието на абстрактно изобразеното отвъд фантазията и времето.
*
Галерия „Ракурси“ анонсира автора като „художник, познат на публиката с ярките си и колоритни платна, в които предава своите вътрешни състояния и фини емоции. Използвайки природата и пейзажа, той изразява своите преживявания, спомени и породените от тях чувства. Работите му, които се движат между абстрактното и фигуралното оставят зрителя сам да изживее и завърши картината. Платната му носят беле-га на майсторското владеене на техниката на маслената живопис, с характерни за него наслагвания и акценти.“
Може да се каже, че този кратък коментар е и много точен, уловил основното в авторовото отношение към света и начина му да го изрази и поднесе на любителите на живописта.
*
А ето и няколко думи за художника от профила му в Уикипедия.
Димитър Петров е роден на 18 април 1969 г. в Кюстендил. Завършва Националната художествена академия, специалност „Стенопис“ през 1996 г. Прави през 2000 г. едногодишен творчески престой в Индия. През 2010 г. специализира в „Сите Ентернасионал дез’ар“ – Париж. Член на Съюза на българските художници.
Носител е на редица награди, сред които: Награда на Център за изкуства „Сорос“ за млад автор от международно трианале на живописта, София, 1995 г., Първа награда за произведения на изкуството върху стена, София, 2001 г., Награда за живопис от национална изложба-бианале „Приятели на морето“, Бургас през 2012 г. и Награда за живопис от Балканско квадрианале на живописта, Стара Загора, 2004 г.
Негови творби се намират в Градската художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в родния му Кюстендил, както и в Градските художествени галерии в Стара Загора и Бургас. Картините му са притежание на частни колекции в България, Германия, Гърция, Швейцария, Ита-лия, САЩ, Япония и др.
Габриела Цанева
