МНОГОЦВЕТНИ СЕЗОНИ – хайбуни и импресии на Павлина Петкова
ПРЕЗ СЕЗОНИ И ДНИ
ПРЕДПРОЛЕТ
Пуст е още морският бряг. Няма влюбени двойки. Рано е за детски смях и игри.
Бадемите в цвят.
На кея – гларуси.
Мокър пясък.
Самотни гнезда с ветровете спорят.
БУРЯ
Притъмня. Небето сякаш падна и се сля със земята. Гръм се разнесе. Вихрушка пепел донесе. Разви се буря. Не се виждат висините.И няма път. Следи от стъпки няма.
Врабецът сгушен под стряхата немее.
Нека вилнее, нека лудува, а после неканена къде ще се скрие?
Не тая буря е опасна, а другата, която във душата властва и в дните засява раздора.
Следвам пътя,
да не сбъркам посоката.
Срещата е близо.
НОСТАЛГИЯ
Посреща ни пейката с прогнилите дъски. В къщата отдавна се е настанила самотата. И стаята е празна. Паяче царува в детските ми тайни. Кукла и писма дремят в забрава. По стените диря стари белези и спомени,
в ъглите скрити. Къде висеше кандилото на мама, което хвърляше светлик из стаята?
Забравена книга е животът – разгърнеш ли я, спомени изпадат.
Вън – стари круши – ръце с накацали гнезда. Заглъхнал живот, ручей изтекъл. Слънцето сбира лъчите си на запад, стиска устни къщата да не рухне под напора на дните.
С ключ заключвам времето. Посявам щастие в нивата на самотата.
Птици в небето.
Парад
над изкласили жита.
НА КРИЛЕТЕ НА ПЕГАС
Изгарям с чувствата на тъгата, на умората, на нещо, безвъзвратно отминало.
Животът ми преминава като на забавен каданс. Споделени и несподелени мигове.
Какво друго остава?
Спасение в писането. Може би е самоизмама… Но там, на брега, ме чака Пегас, готов да че отведе в един приказен свят, наречен поезия.
От изток до запад –
неспирен обход.
Слънцето мери небето.
Из „През сезони и дни“, автор Павлина Петкова, изд. „Астарта“, Пловдив, 2018
РЕКА МНОГОЦВЕТНА
АЛЕЯ В ПАРКА
Отново е октомври. Поемам по алеята в парка. Не с едно, а вече с две внучета. Как всичко е приказно! Чувствам се толкова щастлива! Какво повече да желая от живота?
По земята – килим от самородно злато. Тук-там из храстите паяжини провесени, сякаш дантели изплетени, шума. Птиче се стрелне из оределите клони. Кълвач почуква и после всичко утихва.
В количката спи малкото внуче, навярно сънува слънце.
Есента е зрялост,
открила Познанието
към пристана на Душата.
Две припкащи крачета пред мене – на голямата внучка.
В ОЧАКВАНЕ НА ЗИМАТА
Над полето – мъгла. Шипковият храст – с паяжини. В браздите зърното вече спи. Самотни листа по дърветата.
Затишие в очакване на зимата.
Есен.
Мравките на броят
прибраните зърна.
ЦВЯТ ЗА ПРАЗНИКА
Вятърът свири с вълшебна флейта. Събужда пъпките на дърветата. Под брезата все още изсъхнали листа. Кой ли не е разбрал, че с нежна милувка и топлина, с дъх на зеленина, идва пролет.
Дете букет бере.
Розов цвят
пази аромата си
за утрото.
ПАЛИТРАТА НА ЛЯТОТО
Лятна утрин. Слънцето се изкачва по небосвода.Лек вятър гони вълните по езерото. Душата се изпълва с настроение.
В прозореца
слънце –
перо от птица.
Из „Река многоцветна“, автор Павлина Петкова, изд. „Астарта“, Пловдив, 2021
Павлина Петкова
