МОЕТО ВРЕМЕ – стихотворения от Вяра Дамянова

ЖЕНАТА ОТ МОРЕТО

по Ибсен

Морето в нея цялото е синьо
и шумно се надбягва с тишината.
Морето, тежко като вино
и подарява на орел крилата.

Заключена във него, го рисува.
Със чайките, със рибите, с вълните.
Русалка е, с делфините пътува
на своята вселена в дълбините.

Жената от морето впива длани
в брега, във спомена, в прибоя.
Тя морско чедо вечно ще остане
Изгубена, залутана и своя.

МОЕТО ВРЕМЕ

Моето време има моите ръце,
моите ръце и ничии други.
Нощем превръщат се те във криле,
в полет вълшебен искат да бъдат.

Моето време има моите очи,
Моите очи и ничии други.
Често сълзата в тях ми горчи,
в битки на истини и на заблуди.

Моето време има моето сърце,
моето сърце и ничие друго.
И ще пребродя земя и небе,
за любовта, и щастлива ще бъда.

ДЕН

Като бегач на дълги разстояния,
денят ми се задъхваше край мен.
С разгрети мускули и болки в ставите,
със вдигнати високо рамене.
Той няма име, той е ден и толкова,
с лицето е на мъж, дете, жена.
Във него губя се, забравям болката
и гледам го с очите на сърна.

Вяра Дамянова