МОЯТ СВЯТ – стихотворения на Христина Въчева

ДЪЖДЪТ ПО ПАВАЖА

Дъждът чатка по паважа
като токчета на млада жена,
грациозно извива снага –
танцува,
сякаш жадува нечии ръце,
рамене.
Прегръдка жадува – страстна
и ревностна.
И грейва деня
като влюбена в него жена..
Мой дъжд! – топъл и жаден,
ти, който покълваш
живота на тази земя,
измий всички дяволски мисли
във мен.
И пречисти
душата ми – трепетно жадна!
Със светлина!

ЯБЪЛКАТА

Дърво, в градината на мойта радост,
цъфтиш ти, с бели цветове
и царствено корона си разперило,
измерваш нови светове.
Безспорна, истинска е твойта
красота.
Стъблото ти – стопанин мъдър-
изправено стои.
Танцува слънцето във твоята корона
и този танц очите ми огрява!
Ти! Радост във сърцето ми,
за мен си посадено,
но радват ти се птици, хора и пчели.
Погалват те, извиват песен
и отлитат,
а твойта хубост грее и цъфти…
Най-после натежаха плодовете ти,
от слънце – сладостно прокапали.
Божествен аромат
от ябълки червени носиш….
Какво да кажа?- възхитена!
Хармония и благодат
за мойто тяло и душа си!

МОЯТ СВЯТ

Във самодивско цвете
моята душа е вплетена.
От утринна роса зачевам своя дъх,
че моят свят нагоре криволичи
и птица във съня ми пърха.
Сред думи като пролети живея,
във музика на Лист откривам своя свят.
Докосвам се до теб, земя,-
кръвта да проверя,
че моят корен е във теб…
От грижата на хората съм по-добра,
от ласката им –светла е душата ми.
Разсипана във дъжд от думи и слънца-
и всички стават ми приятели.

© Христина Въчева