НАЙ-АРМЕНСКАТА РУСЕНСКА КНИГА – репортаж на Тодор Билчев
На 29.09.2022 г. от 18 ч. в зала „Княз Александър I“ на Русенския исторически музей бе представена книгата на Хачик Лебикян „Арменската общност в Русе от XVII в. до 2022 г.”.
Едно заглавие, впримчващо русенския арменец в изследователския капан още от далечната му поява край Дунавския бряг до станалото солидно вече негово присъствие тук и до наши дни.
А тези дни стават предпоставка не за спиране, а за продължаване изследователските търсения за русенските арменци и далече напред във времето, докъдето може да се достигне.
Но сега нека се върнем на книгата.
*
Понесени от историческите вихрогони по нейните девет раздела, съхранили арменското присъствие по българските земи, Арменската колония в Русе, Църковното настоятелство, Основно училище „Месробян”, читалище „Анжела Чакърян – 2008”, Общоарменски благотворителен съюз „Парекордзаган”, Културно-просветна организация „Ереван”, Скаутската организация „Хоменътмен” и възстановената Женска благотворителна организация ХОМ – клон „Ани” – Русе, авторът се опитва в последната, девета, глава духовно да ни свърже и с деветте видни русенски арменци, оставили ярки дири в града, започвайки от дипломата Манук бей, известен и със своя хан в Букурещ, д-р Мъгърдич Тютюнджиян – главен хирург в местната Военноморска флотилия (по-късно Дунавска флотилия). Освен това, той е политик, хънчакист (социалдемократ), кореспондент на в. „Армения”, автор на пиеси, повести и разкази, ръководител на просветно дружество, драматичен кръжок и т. н., но има трагична съдба след напускане на Русе.
Особено се възхищава Х. Лебикян на арх. Нигос Бедросян, оставил в града една дузина сгради – паметници на културата, обявени и в „Държавен вестник”.
Впечатлява го също и крупният търговец и благодетел на арменската общност в Русе Саркис Куюмджиян.
А какво да кажем за „Несравнимата Сирануш”, както са наричали гостувалата с голям успех в Русе забележителна актриса Месробе Кантарджиян, също и за поета Онник Аджемян (Барскуни) – единствения русенец, член на Съюза на арменските писатели, музиканта и диригента Хачик Михранян?
В списъка са още орнитологът Еберхард Унджиян и роденият в Русе проф. д-р на икономическите науки Гарабед Минасян, присъствали и двамата на това представяне.
Тази книга – каза авторът в заключение – е естествено продължение на труда на моите сънародници, които през годините също са събирали и проучвали историята на арменската диаспора в родината ни и по света.
А аз, пишещият тези редове, коректорът на тази прекрасна книга и най-вече поетът Тодор Билчев, не се сдържах, станах и прочетох това мое похвално стихотворение за автора и книгата, с което и представянето завърши така:
НАЙ-СКЪПОТО
За арменската общност в Русе“ от Х. Лебикян
И днеска, когато е вик всеки миг,
народи загиват, човек е без лик,
арменец от Русе, арменец един,
история писа за рода любим.
Описваше църкви. И училища.
Съюзи арменски. И читалища.
С арменците тръгна той от Древността.
Издигна им, вечна, във Русе крепостта.
Със времето в себе си и в него той,
от всеки арменец твореше герой.
С Манук бей започна. И Тютюнджиян.
Със Сирануш завърши. И Михранян.
И както монаха бледен накрая,
да викне трябваше, ала изтрая:
„И в Русе от днеска арменският род
история има и нека е горд!“
А морен в края, доволен от труда,
той пак е сред братска, арменска среда.
Истории беше написал много.
Най-скъпа ще му е тази. До гроба.
Тодор Билчев
