НАПРАЗНИТЕ УСИЛИЯ НА НЕЛЮБОВИЕТО – размисли на Борис Цветанов

ЗА ЛЮБОВТА И НЕЛЮБОВИЕТО

Приемайки, че всичко хубаво на този свят е любов, то на пръв поглед всичко лошо е в омразата.

Но не е.

Най-лошото нещо в този свят е нелюбовието. Ако има с какво да се родее, то е равнодушието.

У нас традиционно се приема, че то е нещо, от което българите са заболели открай време и всички драми в историята ни на това се дължат.

Но случва се от време на време под дълбокия лед на българското безхаберие към всичко (дори и кой управлява страната) водата на живота да заклокочи и да взриви социалната атмосфера. Само преди четири години мало и голямо скочи срещу подигравката „POD IGOTO – roman ot IVAN VAZOV“. Друг е въпросът, че изданието имаше благородна цел – да удари камбаната, че масовата употреба за щяло и нещяло на латиницата е българска трагедия.

Разбира се, това не е само български проблем. Ако се разходите из Атина, изобщо из гръцко, с надписите на латиница на всеки метър, ще се чувствате като в родна България.

Преди двадесет години пък гръмна невиждан скандал около един мастит уж световен учен, Ото Кронщайнер, носител на орден „Св. св . Кирил и Методий“, доктор хонорис кауза на наш университет, който се опита да зачеркне най-светите неща за нас: „българин да се наричам“ и българската азбука.

Но за него после.

ПОГЛЕД НАЗАД

1.

Защото тази история започва преди 170 години.

Австрийският император Франц Йозеф, крал на Унгария, Бохемия, Хърватия, Галиция и Лодомерия и още титли (не знам да броя до толкова, колкото са) прави сондажи да се замени в сръбското княжество кирилицата с латиница, ясно защо. А като размисля кое що, уплашил се от революция в Сърбия и мирясал.

В българско обаче, нали все си има по-големи католици от папата, ето че на Драган Цанков (1828 – 1911), който по това време е във Виена, му дошло на ума колко по-напредничаво би било за бъдещата Велика България да пише на азбуката на просветените народи и занимавайки се с филологически(?) изследвания, съставил БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА С ЛАТИНСКИ БУКВИ.

После си взел изследванията назад и този учебник така си останал в забвение.

2.

През 1921 година другарят Ленин, сънуващ всяка нощ Световна революция решава, че кирилицата затруднява общуването на европейските народи със Съветска Русия и че е време и за Велика азбучна революция – въвеждане на латиницата.

Всичко било готово: указ, планове, стратегия, тактика. Само дето нямало пари. Мои приятели от Москва преди много години твърдяха, че Ленин затова и въвел НЕП-а, да паднат едни милиони рубли пък стой да гледаш. Но освен паричен, имало и друг проблем: нямало кадри, които да поемат стратегията, защото трябвало и коренна промяна в печатарската техника …

Причината да кажа това е, че Стамболийски, човекът от народа, по това време вече е заявил, че гледа на Съветска Русия сериозно и е разпоредил на свои умни хора да проучват ставащото там. Министър на просвещението по онова време е човек на име Стоян Омарчевски, който чул недочул за намерението на Ленин да сближи Русия с Европа, запретнал ръкави да го изпревари. Е, ударил на камък поради Лениновия проблем.

3.

Двадесет години след тая история Хитлер решил да приобщи България към просветените народи. Най-вече към германския, това се подразбира.

Изследователят Стефан Тенчев твърди, че в германски мемоарни източници имало черно на бяло опити на Фюрера в лични разговори с цар Борис III да го убеди, че ако заменим кирилицата с латиница „нашите народи ще общуват по-лесно, особено след като се осъществи на дело една Единна Европа.“

Цар Борис възразил. Но опитите продължил Химлер. В дневника си Богдан Филов, на дата 20 юни 1941 година е записал: „Химлер сметнал, че ние трябва да сменим нашата славянска азбука, за да намалим руското влияние. Царят му обяснил, че всъщност сърбите и руснаците са взели азбуката от нас и че нейните български особености и най-вече буквата Ъ са запазили нашето народностно съзнание.“

4.

Опит за ликвидиране българщината е правен и в социалистическа България.

Благовест Сендов (1932-2020) като член кореспондент на БАН (от 1974, а от 1981 – академик) се опитвал, според литературоведа Никола Георгиев, да убеди Тодор Живков у нас да се премине към пълна русификация на езика. Децата трябвало да започнат да учат руски език още от 6 годишни и 16 годишни вече ще говорят руски като децата от Арбат.

Имало, според проф. Георгиев, „много сендовчета“.

Нещо подобно преди него, според Николай Хайтов, предлагал доцент Мирослав Янакиев: „подмяна на българския език с някой от големите чужди езици“.

Е, те не видяха осъществени бляновете си, но в наше време, ако перифразирам стар лозунг, вървим „без сендовчета по сендовченски път!“ Днес децата у нас учат английски не от 6, а от 3-годишна възраст.

НАСТОЯЩЕТО…

Стигнахме и до професор Ото Кронщайнер.

Той започва да мрази – не тачи и не милее за всичко българско и родно.

Според него светите братя (без да го отбележи) били „праславянски комунисти, които вършели комунистическа пропаганда“. Азбуката ни била „бездарен и некадърен опит да се адаптира гръцката азбука към българския език“. Според него именно кирилицата разделила Изтока от Запада в единната (?)дотогава Европа. Да се пише на кирилица било комунизъм (защо ли се сещам за Хитлер ?!). Нарече най-светлия български празник 24 май „идеологическа фантазия“. И най-сетне, според него, ние, българите, живеем в средновековието.

Стига толкова, че ми прилошава.

Ако читателят иска повече любопитни, при това научни изследвания, нека потърси анализите на Ради Панайотов.

А ние ще приключим с това, че не само сендовчета бродят из българско, но кронщайнерчета.

Един от тях беше бившият поет с китара, експрезидентът Петър Стоянов. За особено големи заслуги към България той връчи на австрийския гений Кронщайнер орден „Стара планина“, първа степен. Но да беше само той хорист в тази опера!

Ще спомена само още двама.

Известният с голямата си грижа за пенсионерите Иван Нейков, говореше, че у нас задължително трябва да се въведе втори официален език.

И един от бързозабравимите министри на образованието Владимир Атанасов ,който прегракна от настояване за паралелно въвеждане на латиницата у нас.

И – КАКВО СЛЕДВА???

Всъщност, всичко е много по-тъжно.

Заслушайте се в езика на представителната извадка на българското общество – т. нар. народни представители. Те не биха издържали и най-елементарен тест по граматика.

Заслушайте се в говора на т. нар. „хайлайф“… на интелектуалния ни елит (?)…

А дали някои от тях могат да разкодират АБВГДЕ като АЗ, БОГ, МЪДЪР, ВИЖДАМ, ПОМНЯ?!

Не!

© Борис Цветанов

* Всички хипервръзки в текста са поставени от редакционния екип на списанието