НАРИСУВАЙ МИ СВЯТ – поезия на Людмила Данова

*
Нарисувай ми, Свят,
Нарисувай ми небе…
Нарисувай ми звезди…
Нарисувай ми очи…
Които ме търсят
В тъмното…
Нарисувай ми, Свят…
И Светът ми нарисува
Слънцето….
29.10. 2022

*
С вятъра често въздишам.
Плача рядко – само в дъжда…
Мисля за теб както дишам-
Ти изпълваш мойта душа…
Но няма те – идваш само в съня ми
И вълнуваш всичките ми сетива.
Властваш денем над ума ми,
Нощем, бушуваш над страстта!

*
Моята целувка
върху лицето ти
ще те изгаря
като белег.
Дори да искаш
да я изтриеш
или измиеш
няма да можеш,
защото
Любовта
е огън…
И целувката ми –
Дамга огнена…

*
Утрото
Като вкусно
Кафе
В чашката
Се разля…
Аз подстригах
С голямата ножица
Съмнението,
Страданието
И болката
До нула номер
И пуснах
На воля буклите
На вятъра
И радостта
От красотата на деня!

*
Колко
ли
трябва
да
боли
за да
стигнеш
до
Вярата
и
себе си…

*
Нощта е
Времето
Когато
Можеш
Да
Се
Докоснеш
До вечността…
Защото
В най-тъмното
Се ражда
Светлината!

*
Животът
не спира,
дори като умира
човек или мечта…
Животът
върви и
не спира,
ако спре
Живот ли
ще е това?

Людмила Данова