Сборникът с есета, публицистика и поезия „Реши се и ще си свободен“ е четвъртата книга на Габриела Цанева. Първото издание излиза от печат през 2001 г. със знака на издателство „Весела Люцканова“.

През 2019 г. издателство gabriell-e-lit предложи на читателите второ, допълнено електронно издание на сборника.

През 2021 г. представяме и печатния образ на второто издание.

„Трийсет години след началото на демократичните промени обществото е уморено и омерзено от онова, което се случи през тях и което вече е история. Има хора, които поставят под съмнение демокрацията, като път за развитие и като политическа практика, като система от институции и начин на мислене. Има хора, които отричат всичко постигнато в отдалечаването от тоталитарните системи на миналото. Има хора, които мислят, че всичко е било предварително планирано и продиктувано „отгоре“, от „онези, които дърпат конците“, от „световната конспирация“. Има хора, според които всичко е било грешка и измама…

Може би всички те донякъде са прави, но… в онези дни, преди 30 години имаше нещо истинско, имаше общност от хора, които промениха света ни, завинаги….

И ако някой мисли, че тази промяна не се е случила, че нищо истинско не се е случило… греши…

А, че обществото, в което живеем, не е онова, което мечтахме… Това е вярно!

Реши се и ще си свободен, читателю!

Свободата може да се вземе, но не може да се даде.„

Надежда Александрова, редактор на второто издание

Можете да прочетете книгата тук.

Сборникът с избрани фрагменти и публикации от творчество на Габриела Цанева, включващо почти четири десетилетия, предлагаме на читателите като електронна книга в двата популярни формата, достъпни за свободно ползване – .pdf и .epub

Очаквайте скоро и печатното издание!

Ето какво споделя автора за „Живота в стих събрах”:

Това не е роман, нито мемоари, нито есеистика… Има персонажи, които търсят истините за живота и мястото си в него, които градят своята история, моята история… Може би звучи безинтересно – защо да занимавам читателската аудитория с живота си?

Защото живях в интересни времена.

И писах за времето, в което живея. Писах с убеждението, че думите рушат и градят, че писаното слово ще извае света, защото може да промени духовността на хората.

Книгата съдържа седем части – НАЧАЛОТО, ПОЕЗИЯ, БЕЛЕТРИСТИКА, КРИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, ЕСЕТА И ПУБЛИЦИСТИКА, РЕПОРТАЖИ и ДОКУМЕНТАЛНА ПРОЗА,  във всяка от които, в хронологичен ред са включени публикувани в периодичния печат, сборници, книги и в интернет материали от съответните жанрове.

За „Критически преглед”  – ще спомена само няколко заглавия: „Не казвайте „утре” /”Носете си новите дрехи, момчета”/, „Лавина”, „Полет над кукувиче гнездо”, „За общуването в литературата /„Литература в междувековието”/, „Мирен преход”, „Завръщане”… За „Белетристика” ще кажа, че са включени някои от ранните ми творби, интересни с темите, които третират, разкази, откъси от неиздаден роман и от публикуваната само като електронна книга новела „Шофьори”. „Поезия”… е за него ще кажа само, че съдържа онова, което ни спасява от прозата на живота. Разделът „Репортажи” – може би може и без него, но той е като стар семеен албум, в който са събрани снимките от детството… в случая – на демокрацията…

Разделът „Документална проза” съдържа откъси от повестта „Миналото в мен” /изд. „Сеяч”, В.Търното, 1994 г., е-изд. „Литернет”, Варна, 2010 г./, публикувани във в. „Народно земеделско знаме” от 05.11.1991 до 19.11.1991 г. Историята на едно момиче, Цветана Попкоева, сестра на баба ми, осъдена на смърт и разстреляна на 25 април 1952 г., едва навършила 23 години… учителка, николапетковистка, идеолог на горянското движение, горянка… Подготвих ръкописа за печат за четири месеца /юни-ноември 1990/… Тази публикация, година след написването на книгата, ми се струваше „ужасно” закъсняла. Сега мисля, че това са били едни от първите думи, нарушили монолитността на общественото мълчание. „Есета и публицистика” е дневник на прехода, на пробуждането, на полета към свобода, към чисто, към ново… публикации от 1990 до 2017…  Докато пиша това изречение, сепвам се – така ли е било? „Полет”, „свобода”, „чисто”… Беше. Може ли отново да бъде, „чисто”? Не. Постигнахме целите, изгубихме себе си.

Не бива да губим паметта.

И поезията…

В този смисъл бих казала, че книгата е за всеки, защото всеки би могъл да намери в нея частица от себе си, от своя спомен, от своя копнеж, от своята мечта и разруха.  Книгата не дава отговори, но тя е насочена към онази читателска аудитория която търси отговори…”

Композиционно, литературният сборник е изграден от три части, като първите две са в мерена реч, условно наречени „лирика“ и „импресии“.  Поетичният стил на Надежда Цанева, обаче, е по-скоро експресивен, образно-сетивен. Поетесата търси и улавя мига – болката, щастието, липсата, разочарованието, изплъзването на мига, предопределеността, красотата, любовта и надеждата, фрагментът, който изгражда цялото и цялото, което се разпада. И именно тук, в хаоса на отломките, в отсъствието на на равновесие и опорна плоскост, лирическият аз открива и прокламира програмната същност на произведението, която се превръща в спасителен мост, по който авторът се завръща отново в живота си:

„Не ме придумвай,

че покоят е живот –

покой не искам.

Мъртвите почиват.”

В третата част са събрани няколко публикувани през годините статии, в които виждаме един друг образ, твърде различен от лирическия аз на поетесата. И този образ е образът на гражданина, който иска да промени света и го променя – с думите си и с ясната си позиция за развитието на обществото.

Ценен документ за времето, като кехлибар, затворил в златисто-прозрачния си обем златисто-призрачните мигове на онова, което вече започва да става история.

Една книга, която заслужава да бъде прочетена!

Можете да я изтеглите като електронна книга във формати .pdf и .epub .