НА ЖЕНАТА – ВСЕЛЕНА ! – стихотворение на Стоян Михайлов

Не ме разпитвай как на теб се спрях,
с какво разпали огъня в душата!
Ще кажа, мила, с тебе че успях,
да се родя и литна в небесата!

Не ме разпитвай зими що делих
и под луната вричахме се двама…
Ти бе човека с който споделих
живота с истина и със измама.

Ще питаш ли защо ти обещах
изстраданото си сърце всецяло?
Ти бе другаря с който аз мечтах
доброто да ни стане наметало!

Ще ти го кажа без въпроси днес,
нали и досега съм го повтарял –
„за мен си ветровал на Еверест
и пламъкът ни, мъките изгарял”!

Прости ми и заслушай ми гласа –
„как цялата си обич подари ми…
Не сътворихме двама чудеса,
но синове откърмихме любими”!

На твоя празник ще целуна аз
една ръка от Бог благословена!
И нека са цветенцата без глас
ответът мой към теб жена вселена!

Стоян Михайлов