НА КОЛЕНЕ ПРЕД ЕМОЦИИТЕ – стихотворение с картина на Дария Георгиева

От лъжи в презренията хорски
способна съм със шепи да грабя,
да пропадам в мислите повторно
само миг след като се изправя…

„Всичко…всичко ще бъде наред!“ –
заговарят ме несбъднати пиеси.
Търся прегръдки за мен и сълзите
по дирята на изгубените си адреси.

Зад погледа ми благ – кошмари,
браня части от немирните слова.
Емоциите ми – прозрачна скица,
по която драскам с капка синева…

Осъдена заради пулса си сподавен
като първокласничка да сричам.
В безчет сърца от студ неразгадани
фрагмент от болката да заобичам.

Със зората вечно звезди да ухажвам
и възпяла сетивата си да потреперя.
Дъжда бленуван без помен да жаля,
докато мечти в очите негови намеря…

Дария Георгиева