„НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО В СРЕДАТА“, сборник със стихове и статии на Надежда Александрова Цанева – редакционна статия
ПЪРВАТА КНИГА НА ИЗДАТЕЛСТВО gabriell-e-lit
Първата книга на издателство gabriell-e-lit вече е литературен факт! „На попрището жизнено в сре-дата“, автор Надежда Александрова-Цанева, е публикувана като e-book във формат .pdf на 24.01.2019 г. и във формат .epub на 15.02.2019 г. и е достъпна за свободно четене на сайта на издателството и на сайта на арт-платформа gabriell-e-lit в двата популярни формата, а до 31 март любителите на поезията и публицистиката ще имат и печатната книга!
КОМПОЦИЗИЯ
Композиционно, литературният сборник е изграден от три части, като първите две са в мерена реч, условно наречени „лирика“ и „импресии“. Поетичният стил на Надежда Цанева, обаче, е по-скоро експресивен, образно-сетивен. Поетесата търси и улавя мига – болката, щастието, липсата, разочарованието, изплъзването на мига, предопределеността, красотата, любовта и надеждата, фрагментът, който изгражда цялото и цялото, което се разпада. И именно тук, в хаоса на отломките, в отсъствието на на равновесие и опорна плоскост, лирическият аз открива и прокламира програмната същност на произведението, която се превръща в спасителен мост, по който авторът се завръща отново в живота си:
„Не ме придумвай,
че покоят е живот –
покой не искам.
Мъртвите почиват.”
В третата част са събрани няколко публикувани през годините статии, в които виждаме един друг образ, твърде различен от лирическия аз на поетесата. И този образ е образът на гражданина, който иска да промени света и го променя – с думите си и с ясната си позиция за развитието на обществото.
Ценен документ за времето, като кехлибар, затворил в златисто-прозрачния си обем златисто-призрачните мигове на онова, което вече започва да става история.
Една книга, която заслужава да бъде прочетена!
СТИХОВЕ
ПУСНИ МЕ ДА ЛЕТЯ
Много трудно вървя през пространството-време.
Все се спъвам,
и падам,
и ставам.
Губя представа –
къде съм.
Изоставам.
Изпреварват ме коли, хора, костенурки и охлюви,
с изранени нозе тичам по пътя – напред.
И протягам ръце, и безумна крещя срещу вятъра,
и стихията грозна нежно зова:
„Намери ме, прегърни ме, издигни ме,
понеси ме над калната мръсна земя,
в мушица превърни ме
и делече от всички ме пусни да летя!”
БЯЛА ЛИЛИЯ
Искам да съм бяла лилия в водата –
или бърза птица – да летя в житата,
или да съм кораб, в космоса зареян
и „Аз” нека бъда, но да не старея…
Не. Не искам нищо. Късно се реших.
С лилията нежна друга друг закичи.
Птицата красива вече не лети,
в корабите няма кой да се качи….
© радакционна статия на списание „Картини с думи и багри„
Последни коментари