АЛЕКСАНДРА ИВОЙЛОВА И СТЕФАН ЦАНЕВ – на фокус в брой 3/2021

Отново представяме двама автори в рубриката „На фокус”. В този брой те са Александра Ивойлова и Стефан Цанев.

Още когато за първи път я срещнах /чрез книгата „Сенки” , за която писах в брой 2/20219/ , ми се прииска да се докосна в пълнота до същността на необикновената й личност – музикант, художник, поет и прозаик, фотограф… и дъщеря на един изключителен творец… Идеята бе да представим Сергей Ивойлов и Александра в един брой, но пандемията не позволи това да се случи… Ето защо с толкова нетърпение пристъпвам към нейната авторефлексия…

А Стефан Цанев…. Трудно ми е да пиша за него, защото трудно се пише обективно за близък човек… Макар, всъщност… Трябва ли да се опитвам да бъда обективна?!

Изкуството е субективно; творчеството е акт на авторовото изкривяване на обективно съществуващото; възприемането и оценяването на изкуството също са актове на субективното преживяване.  

И все пак… Думите бягат, не искат да бъдат строени в изреченията, които трябва да напиша, въпреки по-горе споделеното, и въпреки изначалната идея в този раздел да бъдат поставяни във фокуса на читателското внимание личности, близки на редакционния екип – независимо от тяхната известност/неизвестност, статус и място в съвременното изкуство и изкуствознание.

Знаех, че ще бъде така още когато идеята за списание „Картини с думи и багри” се оформяше в мен, но знаех, че в този брой, тази рубрика ще е за него.

Един автор, една личност, която не е лесно да бъде представена цялостно и обективно. За мен е невъзможно. Затова ще го представя фрагментарно и лично.