НЕНАВРЕМЕ – стихотворения на Стилиан Янев

НА „И“…

Остани нежен спомен в живота ми –
бяла, откъсната лилия…
Твърде късно те срещнах може би,
закъсняло мое Откритие…

Колко неща ни разделят –
светове, класи, проблеми…
Колко е тъжно и често срещано –
да те обичам – ненавреме!

Невъзможни са мечтите ми с тебе –
любовта е някъде, с някого…
Ще запомня думите неизречени —
преди да ги хвърля… на Вятъра…

ШЕПОТ И ВИК

„Звуците“, които събира изтерзаната моя Душа:
Шепот – нежен и търсещ две топли очи и усмив-ка;
Зов – за сърдечна прегръдка;
Вик – за приятелство, незабрава, хуманност;
Крясък – че на този свят ме има;
Стон – от неизплакани сълзи, в очите тъжни стаени
И думи – за чувства неразбрани…
Facebook ли е трибуната? Едва ли.
Къде е Човекът до мене?…

ГЛАСЪТ НА СЛЪНЦЕТО

В отчаянието от нестихващи неволи
гласът на Слънцето ме моли –
да си представя, че е цветна пролет –
и лятото намигва – недалече…
Че летя в неспирен полет –
заедно със птиците –
на щастие обречени…

АУТОПСИЯ НА ИЛЮЗИИТЕ

Аутопсията на моите илюзии
разрешавам – в този миг – да започне!
Ето ги – на светло – мечтите безумни…
А ти готов ли си, Докторе?
Аз съм напълно спокоен.
Няма до лудост опънати нерви, тревога.
Страхът ми дълбоко приспан е –
от химия всякаква – в достатъчна доза…
Моите илюзии, моят живот –
измислица, родена от Вятъра…
Тъжен прилив, Самотник-Гаврош
в късната есен изчезва нанякъде…
Докторе, силен бъди!
Прекъсни тази агония!
Смело скалпела в ръцете вземи,
до дъното на Душата ранима стигни –
всяка болка и слабост да изрежеш те моля!
Всичко розово премахни – без остатък!
Остави само Вярата – че моето Утре ме чака!
Докторе, ти си и лекар, и скулптор
на моите бъдещи метармофози…
Тази нощ – с един инфразвук –
ще се родя за своите изгреви нови!

АЗ СЪМ ТУК!

Аз съм тук – в нюанса на залеза…
Шепот, стон и вик във пространството…
Аз съм тук –Нежност с характер!
Човекът на думите, на изкуството и на вятъра…

Аз съм тук – във фалшивия свят на лъжите…
Разголен до болка – ще докосвам душите!
Различен, особен, „случаен“ човек –
търся своята истина в тревожния век…

Аз съм тук– меланхолично-романтичен…
Нежността е моята същност и смисъл!
Аз съм тук – и се втурвам в Живота!
Вика ме Утрото – за битки сурови…

Аз съм тук – самотник и скитник…
Търся теб – Приятелю истински!
Аз съм тук – една струна и рана…
Оставам тук – защото чувствам и зная –
Някой – отнякъде – със обич! – ме пази…

УТРОТО МЕ ВИКА!

Оставам тук, но нещо се променя…
От утре ме очаква Хоризонтът нов!
Житейски казуси и ветрове студени
ще ме изваят силен, смел, суров!

Оставам тук, но Утрото ме вика –
Животът няма пауза и стоп!
Неизбежна е Промяната – и нужна –
за да бъда себе си – с усмивка и с любов!

Оставам тук – при вас – със благодарност –
за помощта, подкрепата и обичта!
Ще се върна скоро… Много скоро – обещавам!
Намерил себе си и своите истини в света!

© Стилиан Янев