НЕРАЗКАЗАНАТА ИСТОРИЯ НА МАЙКА В БЪЛГАРИЯ – поетичен цикъл на Димитър Драганов

1. СЪЛЗИТЕ НА МАЙКАТА

Двама сина родих и ги кръстих Николай и Валери в зори.
Пред икона на Господ се кръстих и помолих вовеки да бди
над чедата, които обичам – две орлета в небесната вис,
за които сърцето събличам и пътувам към залеза чист.

Те растяха щастливи и смели и играха на воля игри.
Опознаха света без предели и разбраха, че много боли,
ако някой обидиш със слово, ако някой по пътя раниш
и превърнеш делата в отрова, а доброто със злоба смениш.

През години на мъка и радост ги отгледах самичка добре.
Аз забравих за своята младост, за да бъда родител небе.
Ще ви кажа какво ми се случи и животът кога ме рани.
Той в сърцето с куршум ме улучи. То не спира до днес да кърви.

Аз загубих баща им злощастно и останах зловещо сама,
а годините наши, прекрасни, се стопиха в бездънна тъма.
Николай и Валери растяха и тъгата растеше у тях –
черен гарван над родната стряха. Да им бъда баща, не успях…

2. МОМИЧЕ, ПЛЕНЕНО ОТ СТРАХ

Тя се грижи за двете момчета
и ги гледа с любящи очи.
Тя е тяхната майка – планета,
но от мъка не може да спи.

Тя излива тъгата си рано,
но отново усеща – боли.
Тя си мисли – сърцето е ра̀на,
а животът гори и кърви.

Тя нанася и грим, и червило.
На душата скръбта ѝ личи.
Синоним е на женската сила,
но в очите ѝ слабост крещи!

Николай и Валери обича.
Океан ще преплува за тях!
Тя е тъжно априлско кокиче
и момиче, пленено от страх.

3. МАЙЧИНО ОТКРОВЕНИЕ

Николай и Валери растяха. Те ми бяха опора добра.
Без баща за живота узряха. Не успях да им бъда баща…
Щом зората целуваше всичко и цветята танцуваха валс,
се любувах на милите птички и си спомнях за Гьоте и „Фауст“.

През градина преминаха бързо и последва познатият чин.
С мен Валери остана си свързан. Той растеше достоен. Раним,
Николай се отдръпна полека и прописа на белия лист.
Той плетеше словесна пътека и твореше по залез златист.

Времената летяха в душата. Днес децата са вече мъже.
Те си имат жени на сърцата, а и всеки си има дете.
Николай се изучи, замина за чужбина, която не спи.
Той си идва веднъж на година, но редовно ми праща… Пари…

Две дечица Валери отгледа. Той се труди неспирно за тях.
Той надмогва съдбата си бледа и по пътя си пее: „Живях!“.
Николай и Валери успяха да запазят сърце и душа,
но се питам: нима не разбраха, че ги чакам сама през нощта?

4. ВАШАТА МАЙКА БЪЛГАРИЯ

Аз ви чакам. Къде сте, момчета?
Вчера готвих до късно храна.
Ще ви чакам, любими орлета,
мои скъпи, големи чеда!

Аз говоря. Луната ме чува.
Ще почакам отново сама.
Аз със своята мъка будувам
и рисувам дъга над дома.

Аз ви чакам така от години
и не спирам да мисля за вас.
Аз милея за думата „сине“
и с любов я повтарям на глас.

Тъмнина. В тъмнината се крие
самота. Тя е цвете. Азалия.
Николай и Валери сте Вие!
Аз съм Вашата Майка България!

Димитър Драганов

стихотворенията са отличени с трета награда в Международния поетичен конкурс „Небесни меридиани“, гр. Бат Ям, Израел