НЕУМОЛИМО ВРЕМЕТО ЛЕТИ –
стихове от Стоян Михайлов

ДО КРАЙПЪТНАТА БРЕЗА

Каква красавица видях
по пътя в лятната омара…
До тръпнеща бреза се спрях
аз осенен и за отмара.

Потрепват свежите листа,
като звезди блещукат леко…
А стволът в пъстра красота
вежлив ме кати отдалеко.

Аз слушах песента в захлас
на туй дърво, край мен запяло…
Полето пък с полюшнат клас,
светлее като огледало.

Прегърнах там брезата мила
със времето край мен заспало…
А в житница, почти скласила,
любовно птиче бе пропяло!

06.10.2020

ЗА ТЕБЕ, ТВЪРД ХИЛЯДОЛЕТНА

Неумолимо времето лети,
отрязъка ни жизнен то скъсява.
Какво направи, що написа ти –
щастлив ли си по собствената права?

Къде сте вий, години на кипеж,
на пориви и звездни небосклони?
Напираше в гърдите ни стремеж
та вятърът ни правеше поклони!

Край грижите по майка и баща,
децата си възпитахме любими…
Трудът ни дружен всичко обеща –
от любовта какво по – свято има?

Но ето, че достигнаха ни дни
единството ковано да разчупим.
В чужбини търсим днеска благини
и техните порядки да откупим.

Осиротяваме тревожно днес,
България в конвулсии се вие…
Кому по свирка туй е интерес
и „Данко” нашият къде се крие?

Страната ни е била не веднъж
изправяна пред пропасти и мъки…
Народе мой, като юмрук се дръж –
това са стародавните завети!

Разединени ний дори за миг,
подвластни на вражи набези бяхме…
Но с твойто име, Боже наш велик,
издигахме глави и възмъжахме!

Страна – орисана да бъдеш лост,
да сееш светлина и милостиня…
Роди ме ти и бях ти верен гост –
оставаш ми единствена светиня!

09.10.2020

ЕСЕННА ПАЛИТРА
/импресивно/

Утрото ме грабна в ранина,
та отправих поглед към Балкана.
Мих очи на първата чешма
и пътеката позната хванах.
Грейнаха лозниците край мен
наплодили златни кехлибари…
В дясно пък, в овощния терен –
плодове стопанин ще товари.
Ей гората с пъстрия килим,
вече с нетърпение ме чака…
А зовът на сойка продължим,
кани ме от трънестата драка!
На гората в сухия листак
как пристъпвам с мамеща упойка…
Стигам и полянката бивак,
за мечтаната за миг престойка!
Чувам към върха китарен звън –
планинарско ехо се прокрадва…
Цяла пък природата отвън
с пеещата красота ме радва!

От върха отправям ведър взор,
долу гуши се градът ми в бяло…
Есенно – сънуван кръгозор,
ти сърцето ми изпълни цяло!

17.10.2020

© Стоян Михайлов