НИВАТА – стихотворение от Иван Вазов

09.07.1850, Сопот, 22.09.1921, София

Поклон пред паметта на Патриарха!

На днешния ден, когато празнуваме независимостта на България, рядко се сещаме за Патриарха… не само на българската литература, бих казала – на българската нация, рядко се сещаме за неговата физическа кончина. И може би така е редно – да не помним датите на тихото физическо угасване на личностите, които с духовната си диря са разорали и засяли нивата на днешното битие. Може би така е редно – тяхното слово и дело да не се свързват с физическото им отсъствие от живата тъкан на обществото.

И все пак, на днешния празничен ден – поклон пред паметта на Патриарха!

И нека тази почит се изрази чрез публикуването на стихотворението му „НИВАТА“.

Защо точно това стихотворение, защо неговият незаглъхващ глас не прозвучи чрез друго?

Може би, защото е време за сеитба. Може би, защото е време да започнем да сеем добри семена… Изгубихме не едно поколение.

Нека не губим и това!

Сейте разумное, доброе, вечное!
      Некрасов

Морен орач из нивата сееше,
сееше в ровки бразди,
руен се пот от челото му лееше
и по космати гърди.

Гледах как фърляше весело семето –
чисти и здрави зърна.
Сей, земеделецо, днес му е времето,
фърляй добри семена.

С жътва богата,  със спор, изобилие
бог ще труда надари,
честно и славно е твойто усилие,
бодро засявай, ори.

***

Зная сеячи и други във нивата – 
в другата нива у нас:
там ще поникне трънакът, копривата,
не позлатеният клас.

Гнило е семето в почвата,  плодната,
дето го пръскат они,
плодове грозни ще бликнат в народната
нивица, грозни злини.

Хранят с отрова това поколение,
с дело,  с пример и с реч…
Бъдеще страшно ще  жънем в смущение,
жънем го даже ний веч…

Сейте, сеячи, доброто засявайте
в младата нива у нас,
истини здави в душите втълпявайте,
важен е днешния час.

Сейте ламтеж къмто правда божествена,
сейте любов – не вражда,
милост в сърцата и обич мъжествена
къмто дълга и труда.

Жадна за хубаво семе е нивата,
силна е, сочна е тя:
всичко се фаща в горката, родливата:
бурен и клас, и цветя.

©  Иван Вазов, „Под нашето небе“, 1900 г.