НОВА ПРИКАЗКА ЗА РИБАРЯ И ЗЛАТНАТА РИБКА – притча на Цонка Великова

Този ден младият рибар се радвал на невиждан улов. Лодката му била почти пълна с риба, когато чул нечий глас настойчиво да го моли:

– Пусни ме, рибарю! За благодарност ще изпълня три твои желания. Нищо не може да ме затрудни. Дъщеря съм на морския цар.

Рибарят не обърнал никакво внимание на чутото и продължавал да хвърля мрежата за още и още риба, но гласът не преставал да го умолява. Погледнал неволно към купа с риба и забелязал една мъничка златна рибка. Точно тя го молела, но с нея ли да се занимава, когато имал такъв успешен ден? Все пак рибката била златна, затова я взел и я пуснал в пазвата си. Да не се изгуби.

*

След известно време, когато уловената риба вече препълвала лодката, рибарят загребал към брега, но точно тогава се извила ужасна буря. Страшни вълни подмятали лодката и аха да я обърнат. А от пазвата му златната рибка не преставала да го умолява.

– Ти пък с какво ли можеш да ми помогнеш? – извикал като на себе си.

– Пусни ме във водата и ще видиш! Нищо няма да ти откажа. Както вече ти казах, баща ми е морският цар, няма неизпълнимо нещо за мен.

А вълните вече изхвърляли рибата от лодката и я пълнели с вода. Рибарят едва се крепял в нея. Давал си сметка, че дълго няма да издържи и че освен улова скоро ще загуби и живота си. Бръкнал в пазвата си, грабнал рибката и я хвърлил в разбушуваното море.

И не защото ѝ вярвал, а от отчаяние извикал:

– Моля те, изведи ме на брега!

– Само това ли искаш? Помисли добре! Имаш право на още две желания.

– Какво мислене? – изкрещял рибарят. – Скоро водата ще ме погълне.

Изведнъж усетил, че лодката засяда в пясъка. И тъкмо да слезе от нея, чул вълчи вой. Видял насреща си глутница вълци с оголени зъби да го чака пред лодката. Уплашил се и с всички сили изкрещял:

– Направи ме птица, да прелетя над свирепите вълци!

На мига се превърнал в птица, литнал и се издигнал високо. Бил в пълна безопасност. Но не могъл да се зарадва на спасението, защото мълния прегорила крилата му и отново се намерил в лодката, заобиколена от гладните вълци. А те вече се канели да скочат в нея. Разтреперил се от страх рибарят. Никакво спасение не виждал. Тогава от водата чул гласа на рибката:

– Имаш само още едно желание, но те лишавам от него, да не би да е недомислено. От благодарност ще ти подаря каквото аз преценя. А то е: дълго да живееш, да бъдеш здрав, щастлив и късметлия!

*

И станало чудо. Пред уплашените му очи вълците на мига изчезнали, сякаш никога не са били. Бурята утихнала, а лодката била препълнена с риба. Като си отишъл у дома и почнал да я разтоварва, намерил в нея бисерна мида, а в мидата огромен бисер.

Сетне решил да опържи една риба за вечеря.

В корема ѝ имало голям скъпоценен камък.

Годините минавали, рибарят никога не пропускал на всекиго да пожелава дълго да живее, здрав, щастлив и късметлия да е. Пояснявал, че една златна рибка го наградила с това пожелание.

И макар никой да не вярвал на разни истории със златни рибки, всички били благодарни за хубавото пожелание.

Цонка Великова