НОВИЯТ ВЛАСТЕЛИН НА ПРЪСТЕНА – Николай Николов

НОВИЯТ ВЛАСТЕЛИН НА ПРЪСТЕНА – пародия в шест сцени на Николай Николов

1-ва СЦЕНА

Хор:

В кабинет с овална маса,
драпиран с знамена навред,
главата килната към рамо,
измъчена усмивка на аскет,
загрижен бащински за всеки
от векове е тук – навеки.

Смеагол върти БЕЗЦЕННОТО на пръстът си, подхвърля го, върти се на пръсти из кабинета, вдигнал под влюбеният си поглед Пръстена.

Смеагол:

-Безценно!!!! МОЕ е МОЕ , МОЕ е!!!!!!!!

Плахо почукване на вратата: Чук –Чук

– Кой чука там? Приятел или Враг?
Не ще отстъпя нито сантиметър Аз от този праг!

– Приятел, Смели Смеагол.
Надявам се, че си облечен, а не гол?

– Влез, Орк от женски пол със камера в ръка,
пред теб съм гол,
облечен – само във властта,
Безценното която дава!!!! – отдъхва си.

Орк от женски пол:

– О, светли Смеагол, дали ще мога аз сега да вмъкна
две смели фрази в твоите уста,
дали ще чуеш моите слова? – трепери паднала ничком.

Смеагол:

– Кажи, каквото имаш на сърце,
но бързо, Джипката зове!

Орк от женски пол:

– О, Светли, то нека аз тогаз
се метна с тебе и потеглим с мръсна газ!

Смеагол:

– Стража!
Влизат тежко въоръжени орки и тропват с крак, отдават почит, превиват се , мазнейки се.

– Напред по мойта магистрала днес!
Ще хвърка бляскавий кортеж!
Две банди орки за отпред и две отзад,
в средата Аз, – отпред ще карам – в това ме бива най,
на задната седалка – тоз женски Орк, когото именувам С- рев- да,
така ще е известен той от днес!

Сревда – орк от женски пол:

– О превеликий, какви достойни думи само!
За името благодаря. Добре подбрано.
От него ще трепери всеки, който чуй
какво прошепвам аз на премиерскития ти …Й!
Потегляй вече….

2-ра СЦЕНА


Щаб квартирата на Гандалф. Компютри, телефони, бюра. Гандалф се взира в екрана пред себе си , четейки депеша с прикачени джи пег формат файлове.

Гандалф:

– О, боже мой, какво е туй?
Нима е спалнята на премиерския ни …Й?
Нима тез пачки в чекмеджето??????,
О! И кюлче злато….. – онемява за момент
А тук пищак, там пък пиячка,
Насадил се е като тъпа квачка.

Тропва с жезъла си. В офиса му влизат няколко елфи със сияйни очи(очила) и дълги руси(изрусени) коси, стройни и прекрасни. Около 90-110 кг всеки. Дишат тежко от гледката, която се разкрива пред тях и няколкото килограма в повече, които са пренесли с по-висока от обикновено скорост.

Гандалф:

– Приятели, вий тук се взрете,
какво си мислите, кажете?
Експерти бързо доведете
и истински ли са, веднага ми кажете!
С жезъла си го разбулих вече,
но козните за Смеагол и вие проверете!
Елфите излизат в шумна тълпа. Гандалф седи на стол, опрян на жезъла, със сведена глава, замислен.

– О, ден свещен за мисията моя,
как разцелувал бих героя!
Шпионин, надарен, безумно смел
Да стисна, искам лапата на тоз орел! – с патос

3-та СЦЕНА

Хор:

– Кортеж лети по пътят нов,
от господаря чули непреклонен зов,
строени в бляскави редици
го чакат шепа мъченици.
Районният им господар командва!

Районният:

– На колене! Падни!
Челата ниско в асфалта бий!
Агата идва, стойте си така!
Ни дума, надолу гледай! А така!
Отваря се вратата черна,
от коня слиза той сега.
Немейте пред такава власт,
скандирайте „Безценното е с НАС“!


Смеагол слиза от джипката с навити ръкави , заедно с пътниците, които вървят две крачки след него, редиците роби се кланят и ръкопляскат на мъжествеността му:

Смеагол:

– Доволен съм от теб, слуга!
Протягам своята ръка – да я целунеш.
Ще имаш милостта ми.
Но, мисли му… Ако Безценното изпусна аз –
ще бъде краят и за ВАС.
Добре. Какво е туй? Къде съм аз?

Районният:

– Ти си, Пресветли, в Долната земя.

Смеагол:

– Така ли? Мислех си, че карах към върха съдбовен…
Но този ден оказа се дъждовен.
И ето как съм сбъркал пътя свой.
Но нищо. Тъй и тъй съм тук –
дай да погледна книгата спестовна,
да впиша в нея думата народна!

Районният:

– Но, Вий, Пресветли откога,
Вас вий еня за тъпата РАЯ?
Нали Безценното Ви е у джоба,
какво Ви пука за народа?
Слуга, тефтера бързо донеси
и масата ми подреди!

Смеагол:
– Там, виждаш ли – на задната седалка
е бирникът ми, Оркът Валка.
Той тука всичко ще изпише както трябва.
Делиме, както се разбрахме –
за тебе две, а двеста са за мен!

Районният:

Да бъде волята ти, Велемъдри!
Но оркът Валка ще ли ги накъдри?!
Тъй, че да може и за нас
Да поостане малко МАС?

Смеагол:

– За всички мазнинка ще има,
че ето, вече идва зима.
Но кацата със свинска мас
ще бъде ПАС. Ще бъде ПАС.
От замъка си Саруман,
известен с псевдонима си Амет Доан,
ще иска своите проценти в МАС,
да бъде с НАС. Да бъде с НАС!!!!
Вий тука по земите мои,
вдигнете ми молитвен дом!
На всеки 10 километра
сторете скоростна отсечка!
А после бавно. По-така, нали разбираш,
Билбордче с образа ми мил,
удобно място де да спреш,
и то не само да се.еш…
А място – да окажеш чест и слава!
Това на всеки да се назидава.

Районният:

– Разбрано, Ваше Благородие!
Желая крепко плодородие
на вашите мъжествени картофи!
Тук чака ви девица, само по пантофи.
Готова е веднага, начаса
да стопли вашата аскетска самота.

Смеагол:

– Къде е? Тука дай!

Районният:

– Веднага идва, няма да се май.

Смеагол:

– По тази част е ангелът ми слаб,
да идва вече, че ще гръмна!

О, идва Сревда, пак ще пръдна!!!!

Сревда се хвърля ничком в нозете на Смеагол.

– О, Превеликий, страшна вест ти нося!

Смеагол:

– Каква е тя, момата по пантофи
не ще огрее премиерските картофи?!

Сревда:

– О, не, Ваше изявено мъжество!
Голямо ЗЛО. Голямо ЗЛО!!!

Смеагол:

– Какво?! Стани и говори!

Сревда:

– Ти помниш, значи, тези дни?

Смеагол:

– Кое? Какво? Защо да помня?

Сревда:

– Да, да Светлейши, и не трябва.
Но може би ще си припомниш
как хвърли кофи със помия –
направи го директно от Ефира
и на избягалия в черната земя
строши му Черепа и лептата прибра!

Смеагол:

– И кво от туй ? Прибрах си моето от него.
Измъчва се сега голямото му ЕГО.

Сревда:

– Да, да Великий тъй е, тъй…
Но току-що в пресата проклета
се мъдрят снимки с пачки и чифтета!!!!

Смеагол:

– И кво от туй?! Прати на Саруман депеша
да вдигнат паразитен вой,
да се размърда кацата със лой,
да вадят нови СЕРЕСЕТА,
да викнат всички в глас един сега:
„ЛЪЖА-ЛЪЖА-ЛЪЖА-ЛЪЖА“.
и утре всичко ще е в ред…
Безценното ми е във джоба –
не ще го хвърля, поради една несгода!!!!

Сревда:

– Така да бъде, Вожде мъдър!
Веднага пращам таз депеша.
Аранжировки ще ми правят тия!
Ще бълват медийна помия????
Галадриел със тъпото си огледало
не чуло нищо, нито пък видяло…..?
Но чуй ме, нека тролът със каскета
да унищожи Арагорн-човека!
Че има вероятност малка,
да отнесем оттам една тупалка.
Той крие се в Додуков край,
опасен ми се вижда, знай!

– Готово, изпращам му веднага Гарван черен.

Качват се по конете (джипките) и отпрашват с 200 към замъка на Смеагол в Банкя……
Завесата пада.

4-та СЦЕНА

Хор:
– В офиса на Гандалф,
на стола си корав и тъжен,
седеше Гандалф, неомъжен.
Екранът пред носа му светна
и файл вокален занарежда:

– Братиньо. ПКП. Със двеста
на Смехогол гласът безценен ги изрежда…
Завалено, но пък с патос…

Хор:

– Диви се Гандалф на говорещия смел
и пак си мисли: „Кой е тоз ОРЕЛ?“
В Додуков край – засада черна,
маскиран орк там четата повежда.
Предвождани от Трол с каскет
рояк калинки са навред.
Мейн стрийми, вадят сересета,
на Десито Арвен поглеждат под корсета.
Арагорну да скрият те меча опитват.
Още миг ще падне заветният хълм.
Изведнъж Бабинич пристига с адвокат, скулптор и гръм!….

5-та СЦЕНА

Хор:

– Триглава ламя, с легиони събрани отвред
се възправя да брани, закон, правда, ред.
Арагорн сред народа известен
ръка в свит юмрук си въздига, сериозен, но честен!!!!
На площада щурмува тълпа бастиона,
татуирани орки със шлемове черни
децата отвличат, зад колонада ги бият.
Тълпата пищи – „Вашата мама!
Къдей Смехогол в тази драма голяма?!“

– Обсаден зад дувара в Банкя
Смехогол пъчи горда осанка…

Смехагол:

Драма няма, тук има само измама!

– Аранжировка – прошепва му Сревда.

– Аранжировка – отеква водачът.
И кресва:

– Да дойде палачът, да дойде палачът!
Аз там с ламята триглава
разбрах се точно да става
до пет и трийсет съм там
след туй е техен ред да викат,
прозорците ми да замерят със яйца
да носят лонди с Цаца и егати,
да купят всичките домати.
Но да ги плащат. С моите пари.
По моите прозорци!
Така ще им забия клин веднага
и скоро от триглавата ламя
ще скъсам нечия глава. И не една.
Децата малко ще наплаша –
туй трябва. Хич не е шега
да хвърляш камъне и дърве
по кой къдет, когат завърне.
За криминалните прояви
ще има пранги. Медийни изяви.
Безценното ми е дълбоко в джоба
и Конституционно в своята природа!
Да дойдат верните лакеи!
Ще им раздам – тук министерски пост,
там пачка, топъл стол.
Така раздава тука всичко Смехогол.
Да скача веднага и тролът с каскета!
Я гледай, колко много сересета
за Арагорн събрал съм сам самин!
Да ще го бутнем в ямата помийна този господин!
Тук с вирусите съм на нож.
Затуй направих НОЩ!
Заслуга най-голяма имам,
затуй, че никой не умря!
Е двама –трима. Не е беда. Не е беда!
Затуй и ПЪТЯТ построих самин.
Със две ръце. Сам. Срещу всички.
Един за всички – всички за един.
Ако спечеля, печеля само АЗ!
За другите не зная, ПАС.
Но тук на всякаква цена
държа властта. Държа властта.
Направих всякакви отстъпки,
но стига вече грешни стъпки.
Добри машини за войната,
поръчвам ги! Да бъде с мен съдбата!
Ваксините пристигат утре!
Къде е фризерът?! Да видя искам
един е той – ваксините стотина.
Сако си давам – като на роднина…
Показвам , че съм ларж,
не скръндза като другия миш-маш.
Ще взема кредит бързо, за да има
какво да хапвам в тази дълга зима…

6-та СЦЕНА

ТВ студио. Изборни дебати. Фродо и Самознай се промъкват към процепа на съдбата(урната), докато всички членове на задругата вдигат вой и падат в кърви за да му дадат шанс да си свърши работата без Саурон да разбере. Излизат първите резултати и Смехогол разбира, че Фродо му е минал в гръб и безценното се е изплъзнало от джоба му. Опитва се да осмисли фактите и хуква към съдбовният връх в опит да открадне отново Безценното.

Самознай:

– Високи господарю? Фродо?

Фродо:
– Какво говориш, Само-знай?!
Туй нашто не е битка. Няма край.
Не знам дали да хвърля в този огън вечен
тоз вот сега. Така добре опечен…

Самознай:

– Хвърлете, господарю! Дума няма.
Тук трябва някой все така да има малко срама.

Фродо:

– Хвърлям го! – хвърля го.
Явява се Смехогол и се хвърля след Безценното в бездната. Дувар джипка и снежинки.

Смехогол:

– Тук давам 10 депутата
дежурни – схемата ми е позната.
Как само да приемат искам –
картофките им леко да притискам,
да хвана после с цяла шепа и отраз
да дръпна килимчето във банята на този дълъг праз.
Ще го лаская, ако трябва АЗ…
Да. Ще сработи, зная.
Виж в приказките – със поука са накрая.
Печели винаги Юнакът личен.
Народът целият. Обичан.
Виж от триглавата ламя какво остана?
Аз виждам края. Виждам края
на тези крехки коалиции –
Надървени Девици. Адвокати…
Къде са тръгнали така? Егати!

– Фродо Болежкокраки със бастуна,
дали не се продава за пари?
Разправят – телевизията не върви!
Да дойде тук, под моето крило.
Ще му напълня гушката добре…
Безценното да върне само,
че иначе…..
Безценното, друг като мене няма!
Обръгнал, точен. Не, то няма кой
да вземе остро тоз завой!
Тук аз един съм. Никой друг.
Така да знае всичкият боклук!
Тез магистрали и ваксини кой?!
Е, няма никой. Стига вече вой.
Давайте вместе жит ребята!
Ще ви постели Смехогол софрата!
А, вече седна, седна Адвокат един.
Амин. Амин! Амин! Ще хапва млин.
Да мине малко време, само дайте!
Един мандат аз само искам!
Какво, нима е много?
Да те оправя само, мой народе!

Фродо хвърля Безценното в процепа на съдбата и черният замък на Саурон рухва в себе си, повличайки Смехогол, който пропада пищейки в огнената река.
Край

© Николай Николов

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *