ОБЕСВАНЕТО НА НИКОЛА ПЕТКОВ – стихотворение от Страхил Планинец‎

Никола Д. Петков

21.07.1893, София – 23.09.1947, София

Осиротя България! Мълчат, мълчат

камбаните на „Александър Невски”…

И хиляди окови глухо пак дрънчат…

Обесен е повторно Левски!

Обесен е Петков! Никола! Във полунощ!

В Софийския затвор стърчи бесило…

И пак един велик виси със страшна мощ,

с неимоверна, с чудна сила!

О, лик на Дух, на Марш! Везувий в таз земя.

В предмаков мрак на Ботев е небето…

Затишие пред буря!… В робската тъма…

Атаки в химн аз будя!… Ето!..

Понася се байрак!… Космичен ек от ров…

Нов опълченец! Земеделец! С вяра!

Говори той – Петков! Никола Де Петков!

Повярвай в себе си, Българийо!

Отекват мощно в ботевския небосклон

словата: Да живее сво-бо-да-та!…

И става вечност! В парламент и пантеон!

На бастиона – на Борбата!

О, Свободата има космос! Няма гроб!

Легенди връщат се на върховете…

Петков е жив! Потегля мит велик! Не роб!

О, мит, тирани, треперете!

gabriell-e-lit