ЗА ИЗЛОЖБАТА МИ „ОБИЧ“ – ДИГИТАЛНИ РИСУНКИ И НЕЙНОТО РАЖДАНЕ – есе-анонс на Валентина Григорова
„Мамо, в тези рисунки последните, които ми изпращаш има много душица. Продължавай! Това беше идеята!” – Така ми написа моето момче, а после и новината, че ще се видим съвсем скоро в София…
След две години и половина. Еуфорично и вдъхновено продължих да рисувам с чудния таблет, който той ми изпрати преди време, но вълшебните му свойства открих едва сега. И започнах да мисля дали да не го посрещна с изложба. От точно тези рисунки. Изложба с концерт, разбира се.
Споделих идеята с приятелите и родителите ми и те се втурнаха да ми помагат – кой с каквото може, но да се случи този празник. Тичане за рамки, печат, онлайн репетиции, разхождане на китари и цигулки и кучета в студа.
За такъв смел план се иска време и добра подготовка, с които не разполагаме, но те направиха чудеса.
*
Изложбата е вдъхновена от няколко ключови състояния, знаци по пътя и най-вече от обичта на моите скъпоценни хора и животинки, които не ме оставиха да посърна в моето странно отшелничество.
Решението да се върна на село, когато синът ми замина да следва мечтите си, беше крайно и много болезнено, освен културния шок, който още не мога да преглътна. Но той ми създаде едни високо технологични мостове до Япония и София, привърза ме с невидими нишки към света и към мен самата, и така започна една странна приказка.
На изложбата представям съвсем нови работи, които рисувам вълшебния таблет,
който провокира и освободи мисълта ми. Попаднах в необятна Вселена, в която ловя стари и нови сънища и ми е безкрайно интересно, откривайки още един начин да разказвам истории.
И излетях. Отърсих се от страховете и от сковаността си, от подтискащото чувство, че онази магия –
изкуството си е тръгнало завинаги от мен и нямам какво повече да кажа.
Може би най-страшното за един художник е да открие, че вече няма въображение.
Очевидно вдъхновението ми се завърна с новината, че ще прегърна моето момче за първи път
след две години и половина, което провокира идеята за изложба.
*
Благодаря на моите скъпи приятели и родителите ми, които много сърцато се втурнаха да ми
помогнат всичко това да се случи! На моят син за неговата рядка доброта!
Изложбата посвещавам на тях!
Благодаря за възможността да я представя на Art Space – Brave creation! Сърдечно благодаря на Ники Табаков и Петър Тодоров и на група “Синия Заек” !
Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” по програма “Творчески стипендии”!
А това е “ОБИЧ” – ИЗЛОЖБА ДИГИТАЛНИ РИСУНКИ на Валентина Григорова.
Валентина Григорова
