ОБРАТНО БРОЕНЕ – стихотворения на Илияна Кръстева

УЧЕНИЧКАТА

По неведоми пътища бродих
и изкачвах стремглаво баирите.
Не можах и не исках да ходя
на живота в калта и във дирите.

Не е лесно кормчия да станеш,
да те учи насрещният вятър.
Бреговете ти бреме да бъдат.
Да отсичаш понякога мачтите.

Вкаменена от болка по чуждите,
предизвикай капка жал във сърцата им.
Не живей само за другите,
а стани част от душата им.

На върха няма сянка. Не знаеш ли,
че под билото не се сменят приятели.
Докато дишаш,надявай се.
Пътят определя съдбата ти.

МАГАРИЦА

Не знам защо, не знам и как
всели се в мен магарешки инат.
Ако прочуе глухият, а безсловестният ми проговори
ще хвърля мигом магарешки си окови.

Обичам се такава, каквато съм.
На никого не преча,
понякога рева отвън.
И движа се по калдаръма без охота,
самара удрят ли ми –
спирам колелото на живота.

Със мен не може току- така да се говори.
Обичам да мълча, обичам и да споря.
За мен е лесно да опъна врат,
не съм създадена за впряг.

Умирам трудно- само по желание.
Катеря упорито, бавно със старание.
Не ме замеряйте със ругатни,
че ще ви бия къча
та ще ви паднат всичките зъби.

ОБРАТНО БРОЕНЕ

На Александрина

„И благославям Вселената,че не ми отне способността да вдишвам живота до неговия край.
Да го дишам не просто с гърди,а с всяка клетка на съществото си…“

Мария Лалева, „Пасиансът на арахангелите“

Във ерата на Водолея,
Човечеството се променя,
а Любовта е злободневна тема.
В живота си ту губех,
ту откривах Любовта,
като Александрийски фар
опитващ се да свети
когато във мъгли обвити,
разтваряха се бреговете.
Във дни с девети вал вълни,
оставях на молитвата
да носи във Вселената послание,
че ми е нужно състрадание.
А тя на моя морз със „SOS“,
изпрати ми светкавично известие:
Опитай се да се обичаш,
без излишно благочестие!
Обратно ще броя додето,
намериш в себе си детето.
Ще го прегърнеш да не страда.
Прости си.Ще ти дам награда.
Съгласна съм,поне ще се опитам –
изрекох аз обратно в морзов ритъм.
От днес ти давам ново име,
тя ми рече,нека бъде „Светлина“ ,
и нова същност : “Крепост Божия“!
Сърцето ти ще трябва да приеме
и спазва тази мярка за безвремие.
Ще спра обратното боене,
щом докажеш, че не си си вече бреме!
Това е сложно в мойто положение.
На колене съм. Заобиколена от страхливци.
Предаваха ме. Жалки егоисти!
Крилата ти са още на гърба ! – ми каза тя.
Опитай се да литнеш.Тук няма правила.
Мисли за Любовта във всичките и проявления!
Това е твоето лечение.Това е твоето спасение.
Не ме е страх да изгоря като Икар,
по пътя свой за Любовта във дар!
И глас дочух:
Вселената оказва ти благоволение.
Попадаш в пето измерение!

РАЗКАЖИ МИ

Разказвам ти перпетууммобилизми,
За катаклизми, странни нелогизми.
За Омир и морето, за ямби и хореи.
За кредото си сложно: Всичко е възможно!

Обичам да съм с теб
на плажа на Малдивите,
да пия водка с лед,
да плувам след делфините.

Обичам звездни вечери,
облакътени някъде
по азимут да следваме
попътния си вятър.

Обичам също жеста ти:
„Сгуши се във сакото ми!“.
А също и когато,
с китарата на рамо изпращаме си гостите.

Когато те въведох в хаоса
на свойто немогъщество,
Ти роза ми поднесе – факел
на романтичната ми същност.

БРОДНИЦИ

На мама

Във зноен ден умората
разтваряше се в маранята.
На сянка, сред цъфтящите албиции,
в беседката до мен приседна Тишината.

Започнах да я питам нещо
пред ментовата чаша с лимонада.
Тя сложи шапка, нежно ме притисна,
погали ме и махна за раздяла.

За миг съм спряла. Път ме чака – рече Тишината.
А ти? Не се ли умори сама да си твориш съдбата?
Не – отвърнах и, на теб приличам.
Ще бродя, ще се боря, ще обичам.

Изгуби се във лавандулата в полето,
изчезна с белите коне и ветровете.
След нея диря не остана.
Небето я прие. От мене си отиде мама.

Илияна Кръстева

Подбор: Венелин Терзиев