ОГЛЕДАЛОТО – есе от Иванка Янкова
Самооткриването – това е ключът към себе си.
Древна мисъл
Само черно или само бяло са дефицит на зрението.
Китайска поговорка
Отвори си очите, събуди си душата. Човек за човека е огледало.
Древна мисъл
Огледалото! Това е феномен, магия, чудо. Да можеш да видиш собствения си образ и разбира се да се познаеш. Да си кажеш: „Това аз ли съм? Каква съм?!“. Много е важно, като се видиш, да се харесаш. Понякога се виждаш от критичен ъгъл. Огледалото може да ти каже и разкаже много неща. Стига да се разпознаваме по лицата и душите, а не по маските, които ги скриват.
Вгледай се внимателно! Виж чертите си – очи, нос, овал на лицето, коса. Искаш ли нещо да промениш! Може би нищо? Тя, природата е знаела, когато ти дава образ, какво да включи и съчетае в него. Кафяви очи, с тънки светлокафяви вежди, светлокафява коса. Може тенът на лицето да е по-матов? Но това ще стане, ако използваш слънцето. Да оправиш ли прическата? Всеки трябва да държи на външния си вид. Това е самоуважение. Огледалото най-добре ще му каже как изглежда и дали трябва да промени нещо. Но, както казва Н. В. Гогол „Безполезно е да обвинявате огледалото, ако лицето Ви е криво“. Самокритичността ще ни помогне.
Като се гледаш в огледалото, опитай се да погледнеш и в душата си. Това е много важно. Твоите очи са прозореца към твоята душа. Това са твоите нравствени добродетели, твоите постъпки и поведение. Може да се огледаш в себе си и без да се погледнеш в огледалото.
Трябва да извикаш съвестта си на гости и да я приканиш да отсъди постъпките ти. Бъди справедлив към себе си! Слушай сърцето си! Не се предавай! Не се страхувай! Това е себеоткриване. И колкото пъти преодоляваш себе си, толкова пъти проникваш в своята същност и се разпознаваш. И ако го направиш веднъж, може би ще свикнеш да го правиш редовно и това ще те пречиства, ще имаш смелост да признаеш греховете си. Гледайки се в огледалото, вглеждайки се в очите си, трудно можеш сам себе си да излъжеш. А ние не рядко се мъчим, именно себе си да излъжем, за да се оправдаем. Да намерим оправдание за нечестните си постъпки и поведение.
Какво се крие в душата ти? Има ли тъмни петна обрасли от омраза, алчност, подлост, егоизъм. Обикновено, както се казва в една китайска поговорка „В живота намираме това, което поставяме в него“. Попитай се! Как си с егото? Това, което те отделя от другите. Можеш ли да го превъзмогнеш, да преодолееш гордостта си, да се пречистиш и излезеш от блатото, в което си затънал. Да престанеш да играеш театър – едно лице за пред себе си, а друго пред хората. Можеш ли да простиш на себе си? А да простиш на другите? Ще можеш ли? Въпреки недостатъците, които осъзнаваш и ще се стремиш да отстраниш, ще можеш ли да се обичаш?!
Трябва да си зададеш и отговориш на кардинални въпроси. Откъде идваш, кои са корените ти, с кого вървиш по пътя, каква е целта ти, смисълът на живота ти. Можеш ли да бъдеш в този път себе си, без фалш и неискреност.
Задай пред огледалото тревожните въпроси! Имаш ли в душата си любов и светлина, защото да обичаш и да бъдеш обичан това е най-великото щастие на света. Даваш или вземаш повече от другите, в хармония ли с тях? Съобразяваш ли с вселенския закон – най-напред да дадеш, а след това да вземеш. Важното е да откриеш истината за себе си. И огледалото ще ти помогне.
Огледалото изисква честност, изисква смелост. Да можеш да кажеш пред него: „Сгреших! Ще се поправя!“ и да имаш воля да направиш това. Следващият път, заставяйки пред него да изречеш: „Изпълних обещанието си“. Това е особено трудно, но човек трябва да се научи да го прави. Постепенно, настъпателно, упорито. Да преодолява трудностите, да следи пътя, защото ако се отклонява и не следва вярната посока ще пристигне другаде. Да си задава въпроси и търси правилните отговори. Не случайно, в една детска приказка царкинята задава въпроси на своето огледалце.
Трябва да отправяме въпроси към своето огледало, но и трябва да имаме смелостта да кажем верните отговори, колкото и неприятни да са те за нас. Това е едно изпитание за откритост, последователност и разбира се желание следващия път, когато застанем пред огледалото, отговорите да са положителни.
Човек се съизмерва и иска да се види в огледалото и през очите на другите хора. Живеем в общество и социалните контакти ни са нужни, както и оценката на хората, колкото и да сме освободени от предразсъдъци. Важно е да сравним своята оценка с тяхната, да разберем положителните и отрицателните неща за себе си, да имаме воля да се коригираме, да се стремим към усъвър-шенстване, към самооткриване за да бъдем себе си.
В този живот, който ни е даден като божи дар трябва да се подкрепяме, да обичаме и даряваме обич, защото единствено любовта е силата, която ни вдъхновява и осмисля нашето съществуване.
Огледалото е истинско чудо! Чудото на нашето духовно откровение и желание за промяна към по-добро.
© Иванка Янкова
