ОГНЕНОТО КОЛЕЛО – стихотворения на Тодор Билчев
ЛЮБОВ ОТ ВИНО
От виното искри изгряха,
от мислите ми – седем гряха,
любов, когато ми наляха
и пих на страстите от мяха.
Едничка капка от душата
отронила се бе в тревата.
Тя стана извор на реката,
света дарила с красотата.
Любов от вино тук потече,
голяма повече от Вечност.
А малкото, добро човече,
„Обичам!”, първи път изрече.
30.01.2023 г., Русе
НА ЖИВОТА ОГНЕНОТО КОЛЕЛО
И пукат в печката дървата.
Горят. Тъй раждат топлината.
А вън космата зима вее.
Злокобен вятър гневно вие.
Прескача огън по стената.
В миг сякаш виждаш си душата
как танца на живот играе
и стъпките му тук чертае.
Подскача, като извор чисто,
щастливо, детството лъчисто.
След него юношата бледен,
засрамен, от стената гледа.
Уверен мъж сълза момиче
откъсва я като кокиче.
От бащин, в своя дом я води.
След тях дечица дребни ходят.
Но бавно пламъкът догаря.
Изтича по стените стари.
Във пепел всичко се превръща.
Вън вятър цъфнал цвят прегръща.
28.01.2023 г., Обретеник
ЛЮБОВ БЕЗ ИЗМАМА
Една жена на пръсти се разходи
в душата ми, за ласки закопняла.
И виждам я как като скитник броди
сред мъката, в сърцето ми преляла.
Разчепква с меки пръстчета душата.
Преде от облачната ѝ къделя.
Вретеното в ръката на жената
е кръст, довел Възкръсната Неделя.
На тънки нишки преждата се точи.
Валят по тялото снежинки бели.
С ръцете си тя върхове ми сочи,
които, заедно със мен, катери.
Омесва бавно тялото с душата.
Със пръстчета копринени ме гали.
А по-прекрасно нещо на земята
от туй блаженство има ли?…Едва ли!…
И стигаме до онзи миг, когато
душата с тялото в едно се сливат.
Изпълнено с възторг, сърцето свято,
пътеки нови, слънчеви открива.
Ний тръгваме по тях със нея двама.
Вървим, докато силите ни стигат.
Не ражда никоя любов измама,
до нея щом през върхове достигат.
трета награда от Националния лиричен конкурс „Любовта… “ на Младежки дом-Враца
ОЧАКВАНЕ
Дали ще ме повикаш ти като кокиче,
с камбанка скрежна пробило зимния застой?
Или ще грейнеш от главата на момиче
във цвят от слънце, смутил душевния покой?
На знам. Очакване голямо си за мене.
След суша спепеляваща, за дъжд надежда.
За посев нов доброто, благодатно семе.
И тъжен мъж, глава кога за ласка свежда.
21.02.2023 г., Русе
ЗАВИВАНЕ С ЛЮБОВ
Не ме мисли за ветровете.
За есенните мъглявини.
Аз нося обич във сърцето.
И слънце във зимните си дни.
И както виното горчиво,
което аз без дъх изпивам,
тъй моята любов е жива.
Душата с нея аз завивам.
И няма студ, и няма зима,
с любов душа ли е завита.
На топло, вечно ще я има.
За сладка обич не ме питай.
31.01.2023 г., Русе
Тодор Билчев
