ОСВОБОЖДЕНИЕТО – стихотворение на Иван Бързаков

… Народ без памет е народ без съвест…
Празнуваме
с искрящо вино
и наздравици
освобождението си от турците.
Преди тях бяха
византийците
и кръстоносците.
Все някой ни освобождаваше.
Най-ужасяващото робство,
най-злокобното,
най-скорошното,
вече го забравихме!
Тъгуваме
в романите
за някакво несбъднато величие
и другите виним:
съседите, късмета си,
света дори.
Търгуваме
пред себе си и пред света
с лъжи.
Празнуваме
с овации.
А няма кой да ни освободи
от трите вездесъщи „грации“:
от Завистта, Омразата и Подлостта
един към друг.
От нас самите някак си –
да ни освободи!
И да ни върне
чудодейно
паметта
за жертвите безчислени –
невинните,
безименните!
За един народ,
удавен в унижение.
И кръв.
И страх –
огромен, всепроникващ страх!
Да върне гордостта
на миналото ни –
поетите,
трагичните поети.
Неразбраните.
Ненужните.
Забравените!
Да възкреси в сърцата
примера и на героите,
избити от яростта на главорезите
и до един предадени –
било от алчност, било от страх!
Самотни жертви изкупителни
на греховете ни
и тези
на мъчителите ни.
Да върне някой паметта
за всички тях!
За да намерим себе си отново
и да изпълним с гордост дните си.
Мечтая не за нас –
погребаните живи.
Чакам
и се надявам
за децата ни,
за внуците –
и тук, и там, навсякъде –
по цялата земя –
за тях!
Преди да изгори
в нас всичко
и окончателно
да се изпепели.
Душите да спасим!
Тогава ще празнуваме!

Иван Бързаков