НА ФОКУС – ОСТАП ВИШНЯ

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Павло Михайлович Губенко, известен с литературния си псевдоним Остап Вишня е украински писател, хуморист, сатирик и медицински служител. Наричан е от много критици украинският Марк Твен и украинският печатарски крал. Казват, че славата му в ранна Съветска Украйна можела да се сравни само със славата на Тарас Шевченко и Владимир Ленин.

Роден е на 13.11.1889 г. в село Чичва, Полтавска област, Украйна /бивша Руска империя/ в голямо семейство със 17 деца, на пенсионирания войник – Михайло Губенко и съпругата му Параскева Александровна. Дядо му по бащина линия бил обущар в Лебедин, а дядо му по майчина линия бил фермер в Хрун.

Завършва начално училище, след това двукласно училище в Зинков, а накрая учи в Киевското военно фелдшерско училище. През 1907 г. започва работа като фелдшер, първо в руската армия, а по-късно в хирургичното отделение на Югозападната железопътна болница. Докато работи в болницата се самообразова, полага външен изпит за гимназия и през 1917 г. става студент в Киевския университет.

*

През 1918 г. е мобилизиран в медицинските части на армията на Украинската народна република. Година по-късно е заловен от болшевиките като началник на медико-санитарния отдел на Министерството на железниците на Украинската народна република. По това време е отговарял е за всички железопътни болници, в които са хоспитализирани офицери и войници от Украинската галисийска армия и Армията на Украинската народна република. ЧК смята залавянето на офицер Губенко за голям успех. Висо-копоставеният „петлюровски“ правителствен служител е държан в Харков до 1921 г. – „до края на гражданската война“, според формулировката на окупационното съветско правителство.

По онова време, освен че бил висш служител в медицинския корпус, Павло Губенко вече пише и става известен в печата. Творбите му са честни и язвителни: въпреки военното положение, той безмилостно се присмива на недостатъците на Директорията, подигравайки се лично на главния атаман Симон Петлюра. Но тази слава не му помага – след ленинския затвор следва сталински концентрационен лагер.

*

Въпреки всички житейски премеждия и преследвания, неговото обемно творчество оставя ярка диря в украинската литература и национално съзнание.

Първото печатно произведение на Остап Вишня, „Демократическите реформи на Деникин (Фейлетон. Не може да бъде материал за конституцията)“ е подписан с псевдонима „П. Грунский“ във вестник „Народна воля“ от 2 ноември 1919 г. В същия вестник са отпечатани още няколко негови фейлетона.

През април 1921 г. става служител на републиканския вестник „Висти на ВУЦВК“ и започва активно да твори и публикува в печата. Псевдонимът Остап Вишня се появява за първи път на 22 юли 1921 г. в „Селянска истина“ под рубриката „Луд, за бога!“.

Участва в дейността на литературните асоциации „Плуг“ и „Харт“, в редакционния съвет на сп. „Червен пипер“, както и в  Съюза на писателите.

В ранните си творби от 20-те години на ХХ век той пише много антирелигиозни анекдоти, които получават широк отклик и разпространение и стават част от разговорно-битовото наследство на украинско-то общество. С поредицата произведения „Черешови усмивки“ (1924-1930), той допринася съществено за развитието на укра-инската сатирична литература и значително допълва традициите на хуморис-тичния жанр, чието начало поставят неговите именити предшественици – Тарас Шевченко, Иван Франко и Лес Мартович .

*

В общественото съзнание той остава не само като талантлив творец, но и като гражданска личност, достойна за уважение.

Негови познати разказват, че Вишня е спасявал материално и с хумор другарите си в мазетата на ЧК, където престоява от края на 1919 г. до пролетта на 1921 г.; в затвора на НКВД в Харков , където е затворен от 26 декември 1933 г. до пролетта на 1934 г., когато е прехвърлен в концентрационния лагер Печора /1934-1943/.

Когато през 1931 г. е арестуван Максим Рилски, с когото Вишня е толкова близък приятел, колкото и с Хвильов, Кулиш и Досвитни, без да се страхува от гнева на НКВД, заминава от Харков в Киев, за да помогне на семейство на поета, а след освобождаването Рилски от затвора го приема в дома си в Харков за няколко седмици като гост.

За ареста на Вишня през 1933 г. може би е допринесла статията „Какво е Остап Вишня“ на украинския писател Олексий Полторацки (1905-1977), публикувана през 1930 г. в сп. „Нова генерация“ (№ 2-4) с брутална идеологическа критика на произведенията на хумориста. Статията е препечатана в сп. „Съветска литература“ (1934 г.,№ 4). Ето два цитата за илюстрация: „Песента на Остап Вишни се пее. Литературното творчество на този фашист и контрареволюционер, както най-после става ясно, не е нищо повече от маска, „художествено“ прикритие, зад което, криейки се, той прокарва своите националистически кулашки идеи и възгледи в печатното слово в продължение на няколко години“ и „…радвам се да отбележа… че моята статия се превръща в епитафия върху сметището, където е заровено „творчеството“ на Остап Вишня“.

През 1933 г. е обвинен предварително в контрареволюционна дейност и тероризъм, по-специално в опита за покушение срещу Павел Постишев по време на октомврийската демонстрация.

В затвора той се свързва с известния кубански фолклорист Сергей Мастепанов, който също е бил затворник. През 1934 г. в лагерния дневник на Остап Вишня се появява бележка: „И кой? Кой пее, освен украинците? Сега песните им се чуват навсякъде – в тайгите, в тундрите… Ако не плачат, нека пеят!“

*

След освобождаването си през 1943 г. се  завръща към литературна дейност.

Първата му публикувана творба след концлагера е „Зенитка“. Този втори творчески период не е лесен за хумориста. За да прикрие истинската си сатира, той изглажда образа на герой-разказвач, мъдър, остроумен, понякога сприхав, но тъжен.

След края на Втората световна война Остап Вишня става член на редакционната колегия на списание „Перец“ и негов активен сътрудник.

В собствените си произведения Остап Вишня най-много се присмива на слабостите (духовната леност) на сънародниците си, вярвайки, че „който няма дух да се смее на собствените си грешки, по-добре е да не се смее“.

Умира на 28.09.1956 г. в Киев, Украйна

Материалът е подготвен по информация от украински сайтове.