ОТДАЛЕЧЕНИ – стихотворение на Катя Тончева

Зад лицата ни засмени,
след моменти споделени,
оставаме отдалечени
зад маски и неволи тленни…

Всеки тайната си крие,
сякаш недостоен грях
извършен е когато
нормата престъпиш. Страх!

Страх от предателството черно,
страх от болка неизмерна
в случай, че нечий рамо
се окаже твърдо и студено.

Срам! Срам, че слабост ти показваш
и обществото те отрязва.
Но срама за него е защото
сила в слабост не показва.

Зад лицата ни засмени,
кой какъв се крие?
Що сме ний отдалечени,
щом сме хора всички ние?

Един – измамник, друг – другар,
трети – беден, пети – цар,
седми – вика, десет мълчат,
сякаш погълнат им гласът…

Един – научен, друг – глупак,
трети – грешник, пети – прав,
седми – мил, десети – в страх
и още много с свой си нрав…

После сочим ний се с пръст,
кой как изглежда, кой носи кръст,
кой талант е, кой с авторитет,
кой просяк е, кой с частен самолет…

Зад лицата ни засмени
сякаш няма пустота.
Но защо отдалечени
живеем заедно в света?

Катя Тончева