ОТНОВО ШКОЛСКИ ЗВЪН – стихотворения за деца

ОТНОВО ШКОЛСКИ ЗВЪН – стихотворение на Стоян Михайлов

Училище! Звънецът бие,
децата построени пак са днес…
Възрадвани сърцата бият,
след „патилата” летни, есенес.
Ваканционни дни щастливи
с приятели, игри и красота!
В гърдите силите преливат –
до колене им сякаш е света…
И ето, стаята позната –
дъската, масите, катедра…
Прозорците блестят в позлата –
посрещат ги с усмивка ведра!
Отваря класният вратата –
в очите ги съглежда всички…
Далеч отлита самотата –
те ято са, от волни птички…
А как несетно вън звънецът
часа вълшебен заключава…
На прага, „братята с венеца”,
успех на всеки предвещават!

Стоян Михайлов

ОТНОВО НА УЧИЛИЩЕ! – стихотворение на Теменужка Вачева

Отново отвори вратите си ти,
училище скъпо, с реални мечти!
Отново в сградата песен ехти,
родена от детски – реални мечти.

Не спирай, да сгряваш сърцата ни ти!
Не спирай, да вдъхваш и сила книжовна!
Упора бъди и вярвай ни ти,
че ще се трудим, без умора!

Теменужка Вачева

ЕСЕН – стихотворения на Дора Габе

ЕСЕН

Есен – цветна и красива,
нежно жълта, светла, жива.
После – топла и кафява,
обвита в тишина,
а също и червена, ярка,
окъпана в светлина.

Последни топли дни,
притихнали, окапали листа.
Последни слънчеви лъчи,
прозрачни, с бледа топлина.

Самотни, голи клони,
килим изсъхнала трева,
стаена е
в очакване на снежна пелена.

НИЕ ДВЕТЕ С МАМА

Ние двете с мама
правим чудеса,
ние двете с мама
можем всичко на света.

И съм силна, и съм смела,
най-безстрашна съм сега.
Всичко мога да постигна,
щом до мен е тя.

Мама ме обича,
мама ме закриля.
Вечер с нежност ме завива,
с целувки ме покрива.

На земята няма
обич по-голяма.
Щастие неизмеримо
това сме аз и мама.

Дора Габе

КАПКИТЕ ПРЕВРЪЩАТ СЕ В СНЕЖИНКИ – стихотворения на Кирил Назъров

КОЙ КОГА СИ ОТИВА

Ягодата вкусна
най-напред градината напусна.
И узрелите домати
се прибират във дома ти.
Сетне тръгна си немит
лютият Кромид.
„Заминавам си и аз! –
рече белобузко Праз.
Виж: и дружка Чушка
се клатушка
към града…
Вятър мразовит задуха.
Само лелка Зелка
се не плаши от студа!
Тя си има сто кожуха!

КАПКИТЕ ПРЕВРЪЩАТ СЕ В СНЕЖИНКИ

Капчици късни звънят –
волни, щастливи дружинки…
Леко полъхва студът
и ги превръща в снежинки.

ЖИРАФ С ШАЛ

Ти с шал
вървиш,
че идва зима…
А за Жирафата и жал
изпитваш, и тъга.
Но моля, виж:
та тя си има
безкраен цветен шал –
небесната дъга!

Кирил Назъров