ОТВЪТРЕ И ОТВЪН ЗА… – есе-рецензия на Валентина Григорова

За Жана…

Първата асоциация с думата поезия, в главите на повечето хора  обикновено е „сега ще ми стане дъждовно и тъжно“ … и подминават. И предпочитат да си пуснат някой сериал за развлечение, например … Или поне по нашите географски ширини, това ми е наблюдението. Една предубеденост битува! Глобално, моите изводи са че такова е отношението на средния читател, изобщо към литературата. Моето не! И много чета, и съм много критична, защото много претенциозни глупости съм видяла написани, някои дори публикувани, но и чудеса също съм срещала. Има ги!

В ръцете си, драги читателю ти държиш едно от тях. Едно съкровище, твърде дълго стояло на сянка, но прочети малко … и то ще започне да сияе. Прочети още малко, и ти ще засветиш! Чиста проба истинска литература, от онази силната, вдъхновяващата! От срещата с която, неизменно човек става много богат! Богат, и в края на краищата усмихнат.

Отвън навътре, защото е скитал из нейните страници, а после и отвътре – навън, защото неизбежно после или му се рисува, или му се свири на китара, … или му се танцува, или му се целува, …или дърво решава да посади … все творящи и смислени на свой ред действия, породени от чистотата и добротата и истинността с която е написана  тази книга. А аз никога не лъжа, драги читателю! И щом казвам, че това е от малкото стойностни неща, които ще е добре да прочетеш, опитай да ми се довериш. Днес, аз съм твоят Княз Му който винаги разпознава Коня – Вихрогон.

*

С Жана се запознахме покрай музиката, и моята дива еуфория да говорим за изкуствата в мен, защото много обичам да споделям със сродни за творческите си планове, и какво готово дотук. Въвлякох я в една въртележка от думи – за четене, за редактиране, шумях около себе си, без да подозирам кой стои насреща. До деня в който тя скромно каза „И аз пиша“.

И познайте какво стана?! Гмурнах се не просто в поезия, а в Поезия! Чиста, гола, дълбока, богата и омагьосваща. И всичко си е на мястото, и пътешествам в едни безбрежни светове фантазни и космични, а още по очарователно ми стана, когато открих забъркани и физиката и метафизиката. Удивително силно перо, ще ви кажа! И най-хубавото от всичко е как личи, че е искрено това творчество. В същото време силно и непретенциозно. И истинско! 

Валентина Григорова, художник, музикант и автор

Подарък за книгата от Валентина Григорова: