Биографични бележки
Пенко Керемидчиев е роден на 11 януари 1927 г. в град Панагюрище. Завършил е българска филология в СУ „Климент Охридски“.
Преподавал е български език и литература в Девин, Сопот, Калофер, Копривщица, Раковски. Житейският му път е белязан от земеделската идея, която винаги е носил в сърцето си и е защитевал с цената на несгоди и страдания. Негови произведения са печатани в много регионални и национални периодични издания.
Разбирането му за поезията е, че тя трябва да служи на човека, като изразява неговите мисли и чувства, за да го възвиси нравствено и духовно. Пенко Керемидчиев се изявява и като майстор на есето.
Автор е на стихосбирките „Откраднато слънце“ (1994 г.), последвана от „Разпятие”, „Непокорна летопис”, „Пронизана душа”, „Изстрадано време”, „Венец от живи рани”, „Видения”, „Недосънувани блянове”, „По-приказна от приказка”. Член на Съюза на писателите земеделци в България и активен сътрудник на в-к „Литературно земеделско знаме”. През 2018 г. издава десетата си стихосбирка „Песента на щурчето“.
Пенко Керемидчиев – „Разпятие“ 
Пенко Керемидчиев – „Пронизана душа“ 
Пенко Керемидчиев – „Непокорена летопис“ 
Пенко Керемидчиев – „Видения“ 
Пенко Керемидчиев – „Изстрадано време“ 
Пенко Керемидчиев – „Недосънувани блянове“ 
Пенко Керемидчиев – „Венец от живи рани“ 
Пенко Керемидчиев – „По-приказна от приказка“
С душата си те галя
Позна ли ме? Промъкнах се във Рая.
Не вятърът. С душата аз те галя.
Във моя стих така ще те извая –
пред хубостта и Бог да замълчи.
Че ти си, мила, първото кокиче,
разтворило молитвено очи.
Най-чакано, усмихнато момиче,
през вихрите донесло ни лъчи.
И лумна пак в душата ни надежда.
Жаравата просветна, засия.
През хилядите нишки прежда
пак пролетта ни лъхна, полудя.
Подай ръце, земята да обгърнем двама,
от нашата любов да й дарим,
и капка няма в нея – грам измама –
с усмивка детска към добро вървим.
Сърцето ти е мъничка Вселена –
сълзи и обич – всичко ще сбере –
за нежност само, мила, си родена,
сърцето ми затуй те, блян, зове.
В началото на своето девето десетилетие, Пенко Керемидчиев показва завидно млад, готов да откликва на новото в обществените нагласи дух, показва и една чувствителност, незабравила незавяхващия аромат на любовта и шемета на кръвта, както и нуждата от човешко докосване, от две сплетени ръце, които разбират духовния полет без думи…
Последни коментари