ПЕТКО ОГОЙСКИ – творчество, проза – 2 част

ТВОРЧЕСТВО

ПРОЗА

ПРОЗАТА НА ПЕТКО ОГОЙСКИ – редакционна статия и текст на автора

ЕДИН ЖИВОТ ЗА ВСИЧКО И ЗА ВСИЧКИ

Тази книга на Петко Огойски ще предизвика интереса на читателите на списание „Картини с думи и багри” с това, че описва живота на един художник, Костадин Събев, който стана известен като „художникът на горяните”. След дълга подготовка, през 2005 г. той представи изложба с портрети на повече от 100 горяни, нарисувани по снимки, които сам издирва. Премиерата се състоя в столичния клуб „Синият лъв”, а художникът и картините обиколиха цялата страна. За първи път лицата на горяните стигнаха до широката общественост.

Предлагаме кратък откъс от книгата:

„…През около два часа работа – десетина минути почивка. Всички се струпвахме на групи да пушим и говорим, а Коста изваждаше из торбата си някаква картонена кора, бял лист и молив и започваше да рисува.

–  Абе, Коста, ти ще ръждясаш така! – казах му веднъж и погледнах рисунката. Там беше щрихиран образът на надзирателя, надвесил се над едвам загатнати сгърбени човешки телеса.

–  Раздвижи се малко, на ти от фаса та запуши, разговори се по това онова – подхвърлих приятелски.

–  Ами, аз не пуша, пък и какво да приказвам? Както ти казах и онзи ден – нали за няколко приятелски събирания и такива разговори ме осъдиха на 10 години затвор.

Вечерта след работа, Коста дойде при мен, като носеше някакъв къс от вестник, навит на тръбичка..

– Виж сега с какъв опасен американски агент говориш. Това е парче от вестник „Септември” – окръжният вестник на Стара Загора. Изпратиха ми го от къщи в колет, уж завито нещо с него. Аз американец само на кино съм виждал, но според Държавна сигурност аз и приятелите ми сме американски агенти, поради което сме искали да „подроним и съборим народната власт…”



© Петко Огойски

© списание „Картини с думи и багри“, редакционна статия


Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *