ПЕЧАТ ВЪРХУ КАМЪКА – стихове на Анна Димитрова, картини на Даниел Дянков

АВТОПОРТРЕТ

Стоя пред огледалото
картината на Мунк „Викът“
крещи в едното ми око.

В другото цъфтят
импресиите
на Мане, Дега, Моне.

В огледалото
проблясва лъч
разбужда третото око.

ОПИТНОСТ

написах
новото стихотворение
и възкликнах

прекрасно

на другия ден
видях
яйца от клишета
в гнездото от думи

УРОК

от аквариума
рибата ме наблюдава
многозначително

през стъклената преграда
усвоявам
уроците по мълчание

ГРАДЪТ

градът се смали
сви се в черупката
като охлюв

и реката се отдръпна
изви се в костеливите ръце
на брега

плъзнаха насекоми
паяци и термити

започнаха да разчитат
историята
върху изплувалите фосили

ДУХОВНА АНОРЕКСИЯ

в житейското море около мен
плуват хора в паралелен свят
с очи изцъклени
забили остриета
в синия екран

от трептенията мигащи
в малката кутия
морето е отровено
въздухът е обгазен
водата – заразена

вирусите са навсякъде
епидемията се разраства
магията превръща се в пандемия
с диагноза
духовна анорексия

БОГОЯВЛЕНИЕ

фъртуна вее
сняг се завихря
няма пъртина
и стъпки няма
вместо църковна камбана
сухи клони в равнината пращят

бездомна старица до храма стои
през витражно стъкло плахо наднича
с надежда към олтара поглежда
но рано е още
затворен е храмът

в мразовитата утрин
душата е клада готова да лумне
за светлина е дошла
от светата троица
пожара да загаси
със светена водица

БАЩИНИ ОЧИ

„не се страхувам за теб,
ти ще се справиш.“

последните думи на татко
всяка вечер
от небето ми ги говори
ако някой като улично куче
е ръфал душата ми днес
и съм паднала
в заблатената локва
благословията чувам
от ангел небесен
молитва отправям
срещу вятъра
пак се изправям
и се сгушвам
в бащините очи

ОБРАТЕН ПЪТ

промушвам се назад
през иглено ухо

смалявам се
до клетка във зародиш

от коя ли точка на света
вятърът ме е довял

и къде ли семето ми
някога отново ще покълне

текст: Анна Димитрова

картини: Даниел Дянков