ПИСАН – разказ на Христо Иванов
Това е разказ за един селски котарак, когото никога няма да забравим.
Дъщерите ми го нарекоха Писан.
Той се появи внезапно една събота, с пристигането ни на село, и без да се притеснява дойде при нас на терасата. Отърка се около всеки, подуши ни и най-нахално влезе в къщата, за да обходи всички стаи. Държа се изненадващо смело, не като останалите комшийски котки, които бяха много предпазливи докато ни опознаят.
Скоро разбрахме, че смелостта му не е случайна.
Децата веднага му сипаха кисело мляко, но той не обърна никакво внимание на храната – явно, не беше гладен. Когато се убеди, че ни е направил впечатление, си тръгна така внезапно, както беше дошъл. Прескочи оградата и влезе в двора на комшийката леля Жура.
От нея разбрахме, че Писан е на Данчето от следващата къща. Досетихме се защо не погледна киселото мляко. Данчето и мъжът ѝ Гоше отглеждаха 6 – 7 крави и на котарака, изглежда, му е омръзнало да го хранят с мляко.
Леля Жура ни разказа как един ден котаракът намерил змия в нейния двор. Тя много се изплашила, но Писан не трепнал, хванал змията и я убил. Това много ни впечатли и издигна в очите ни този котешки герой.
С нетърпение очаквахме следващото му появяване в нашия двор. Той усети, че му се възхищаваме и започна често да ни идва на гости. Имаше си работен график – по едно и също време тръгваше на лов за полски мишки в двора ни. След това задължително идваше пред терасата, за да ни се похвали какъв добър ловец е.
*
Един летен ден, точно по обяд, чухме ужасен, пронизителен писък. Огледахме се и видяхме, че котаракът е хванал за врата една невестулка. Беше я издебнал и уловил докато тя опитвала да мине през една дупка на мрежата. След като я хвана, хитрецът се качи на едно стъпало и я държа във въздуха, за да я остави без опора. Водиха голяма борба около един час и в крайна сметка нашето момче победи отколешния си враг и конкурент.
Сега ще ви обясня защо невестулката му е враг и конкурент. Тя се храни като него с мишки и плъхове. Когато невестулката подгони някой плъх, той, за да избяга, с всички сили надига керемидите на покривите и ги обръща на всички посоки. Разбрах това от опит, защото след такива преследвания трябва да се качвам на тавана и да ги пренареждам. Знаех, че невестулка ловува у дома, но никога не бях предполагал, че един котарак ще има смелостта да я нападне и да се бие с нея. А Писан я победи. Много съм му благодарен, след неговата смела постъпка, значително ми намаляха покривните ремонти.
С този котарак имахме дълго и забавно познанство, за което мога да разказвам много, но ще спомена само още два случая. Два пъти неволно го затворихме в къщата когато си тръгвахме, а той се справи перфектно. Първият път си бе отворил вратите на всички стаи, за да си намери средства за оцеляване – заварихме го сред пакет с брашно и кофа с вода. Вторият път бе успял да излезе – минал през комина на огнището. Когато го видяхме, не можахме да го познаем – беше чисто черен.
Писан знаеше какво трябва да направи, как трябва да постъпи и винаги беше уверен, че постъпва правилно. Изумително добре се справяше във всяка ситуация.
Как да го забравим?! Та той ни даде прекрасен урок – как трябва да си знаем възможностите и според тях да не се притесняваме да се хвърляме в битки.
Христо Иванов
