ПОЕЗИЯ – Антониу Рамуш Роза

СИДОНИЯ ПОЖАРЛИЕВА – поетът преводач представя:

ПОЕЗИЯ – избрани стихотворения на Антониу Рамуш Роза

DE ESTOU VIVO E ESCREVO SOL, 1966
ИЗ кн. „АЗ СЪМ ЖИВ И ПИША СЛЪНЦЕ”

Estou vivo e escrevo sol
Аз съм жив и пиша слънце

Пиша стихове по пладне
а смъртта на слънце е една маска
която преминава със студени фрески върху моето
/лице на жив
Аз съм жив и пиша слънце

Ако моите сълзи и мойте уста пеят
в празнотата хладна
то е защото аз съборих всичките лъжи
и съм само в този миг прозрачен
съвпадение отлично
във писателския акт и слънце

Безумие единствено на истината
/готова да нападне
невалидността на всички близки спирки
аз плавам към върха
попадам в проста яснота
предметите захвърлят своите лица
а на езика мой трепери слънцето

По-добре отколкото да пия вино и по-ясно е
да бъда в погледа аз собствения поглед
чудото е във това пространство тъй открито
улицата –
вик
покривалото голямо на мълчанието зелено

2.
DE O CICLO DO CAVALO, 1975
ИЗ кн. „КРЪГЪТ НА КОНЯ”

… Aqui seria e é a força intensa
… Тук би била и е активна силата

Тук би била и е активна силата
на възвисената осанка на коня буен,
над пепелта на друга недостатъчна земя.
Това животно е сега изцяло чисто.

Къде е притеснението? При плътния ли мрак,
където вързан със въжета в прах лежеше?
Игра нетърпелива, описвам го предпазен
от всички бедствия, разрухи.

И ето го високо на върха на планината,
ръката ми го води със спокойствието на земята.
Ще му дам да пие цялостното слънце.

3.
DE VOLANTE VERDE, 1986
ИЗ кн. „ЗЕЛЕНО ЛЕТЕНЕ”

A Verdade
Истината

Истината прилича на девойка
трепетна и гъвкава, с бляскава осанка.
Когато говори, това е нощ осветена във морето
и сфера родилна, и пръстени водни.
Един упорит и приятен зов се отгатва.

Тя спи тъй напълно пробудена
а в себе си истината е необитавана.
Стреми се към силната страст, към скриване и отминаване
на подражания дори до последна звезда. Тя знае,
че в себе си носи стената. Тя е жажда

и полъх, грешка и сянка омайваща.
Изгражда една архитектура подвижна
с висящи повърхности вълнообразни.
Тя моли и разделя, ограничава
и разпръсква солидарните думи.

DE VIAGEM ATRAVÉS DUMA NEBULOSA, 1960
ИЗ кн. „ПЪТУВАНЕ ПРЕЗ ЕДНА МЪГЛЯВИНА”

… Não posso adiar o amor…
… Не мога да отложа любовта..
.

… Не мога да отложа любовта за някакъв друг век
не мога
макар че викът се задушава в моето гърло
макар че омразата избухва, пламва и трещи
под планините пепеляви
и в планините пепеляви

Не мога да отложа прегръдката
която е оръжие с две остриета
любов и омраза

Не мога да отложа
макар че с векове на моя гръб тежи нощта
и нерешителна зората се забавя
не мога да отложа живота си за някакъв друг век

ни моята любов
ни моя вик за свобода

Не мога да отложа моето сърце

5.
DE NOMES DE NINGUÉM, 1997
ИЗ кн. „НИЧИИ ИМЕНА”

Agrípia
Агрипия

Агрипия, започвайки от тебе аз се възродих
във светлата корона на една усмивка
и сивите ми кораби загубени
последваха любезността на твоята посока.
Този дом едва ли би бил моят дом,
ако не беше твоята архитектура бяла
и твойто чисто придихание, което ме очаква
в спокойните си координати.
Чрез тебе хоризонтът е в дома ни
и в него с тебе изживявам вълнението
постоянно на вдъхновената душа.

6.
DE TRÊS ADÁGIOS
ИЗ кн. „ТРИ АДАЖИО”, 2003

Conheci a luz
Познах светлината

Дойде открита светлината
Като дихание Дочуваше се
Тишината сред пчелите
Дилема беше щастието в необята
Пулсираше под кожата ни извор
Телата бяха от гореща кал при ласката на бриза
Огънят се очароваше в безкрайното топене
Като сомнамбулни плодове водите прекосихме
И спиралите фосфоресциращи на земята
/развълнувана
Заспивахме щастливи и задъхани в росата
Усмихвайки се със клепачите
Ние бяхме на лазура коренът и плътността
/дълбока
Въздушните пространства в широта
Живителният камък лудостта чак до звездите.

7.
DE GÉNESE Е „CONSTELAÇÕES, 2005
ИЗ кн. „ЗАРАЖДАНЕ” И „СЪЗВЕЗДИЯ”

… Só à luz das constelações
… Само на светлината на съзвездията

Гърдите на света можем да предложим само на светлината
/на съзвездията
с бавната лекота на лодка в любовно движение
Със зеления си корабен нос и с лазурния си дроб
тя ще плава с неясна свобода
към крайния бряг където е началото на тялото
и в своята голота се разширява в музикално вълнение
И от мускул на мускул създава новото тяло с неуловима цялост
сякаш във него протича живакът на съзвездията
И като слиза или се качва подобно растителна змия
се издува във пълна луна
и ту слиза в спокойната зелена вдлъбнатина
ту възхожда до белия купол където узрява една калиграфия
която все още не е думата а мълчаливото й зазоряване
С висока и лека енергия се издига една кула
на върха на която едно сладострастно прозрачно мехурче
открива ясното видение на съзвездията и на бадемовите храсти.

Из антологията „Въображение за реалното“, ИК „Фараго”, 2007; подбор, въведения и превод Сидония Пожарлиева

Антониу Рамуш Роза

Превод и подбор: Сидония Пожарлиева

Author: gabriell-e-lit

"Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства е издание на Издателство gabriell-e-lit, регистрирано на 6 декември 2018 г. от д-р Габриела Цанева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *