ПОЕТИТЕ

ПОЕТИТЕ – стихотворения на Росица Копукова

Женските очи са непонятни –
превземат по различен път мъжете,
синеоките са морско лято,
кафявите – стопяват ледовете,

в зелените като в гора потъваш,
а черните те скриват като нощ,
в сивите направо ще потръпваш,
защото погледът им реже с нож.

Но няма равна в мъдростта дълбока
жена – богиня, приземена тук,
единствено жената пъстроока,
дръж здраво и не давай я на друг.

Такава никога не се забравя,
събрала цвят от много светове,
в сърцето ярка диря тя оставя,
каква ти диря? Срязва го на две!

5 март 2021 г., София

Не спира сладкопойната вода
от изворите Витошки да пее,
не може да заспи дори в нощта,
реките пълни, има цел – живее.

Със мисия е тази планина,
природата си е единно цяло,
обижда се от нечовещина,
боли я от посечено начало,

почивка няма в своя земен път,
в хармония с нас иска де общува,
дарява ни гора и връх, и кът,
и ни изпитва кой и колко струва.

И изворите й текат, текат
в определените от Бог посоки,
не ще й чуем никога гласът
да ни упреква. Тя стои високо!

10 март 2021 г., София

Поетите са медоносна пита,
ухае на различен аромат
и води почитателската свита
през своя дивен и вълшебен свят.

И думите ги следват на кервани,
защото сам поетът ги реди,
във всички времена са те избрани
и имат свои ярки висини.

Поетите са като дар от Бога
и всеки ангел се гордее с тях,
било във радост или във тревога,
било в любов, надежда или смях.

Поетите са нанизи безценни,
епохите им пазят паметта.
Те са деца от други измерения
и тук са – да докажат вечността!

21 март 2021 г., София