ПОЕНИЧНАТА ИГРА РЕНКУ – статия от Венелина Петкова

… Тя е елегантна, интелектуална и екзотична. Има обла форма като остров или мандала. Не можеш да предвидиш изхода й, не знаеш точно накъде ще те поведе.

В играта ренку няма победител. Всички стигат заедно до финала. Правилата са много, като при всички настолни игри, но без тях не би било същото. Ренку учи да бъдеш добър партньор като участник в полета на ято, в което всяка птица поема енергията на предходната и я предава на следващата, а полъхът от крилата на всички птици създават около ятото енергийно поле.

Напомня също предаването на лулата на мира в индиански ритуал или на чавана с чай в чайната церемония от човек на човек, при които изведнъж попадаш в споделена атмосфера и невидим, но осезаем облак настроение.

Ренку изисква да се потопиш в него с цялото си внимание. Превежда се „нанизани стихове/строфи“ или „споделени стихове“. Участниците са най-малко двама. 

Ренку е вариация на играта Ренга, чиито строфи може да наброяват до 100, играна в стара Япония от най-известните хайкай поети и други поетични особи. Всъщност първата строфа от нанизаните стихове Ренга е родоначалникът на хайку – най-кратката поетична форма в света.

ЗА ПИСАНЕТО И ЧЕТЕНЕТО НА РЕНКУ

Ренку се чете картина по картина, всеки стих е самостоятелен образ и едновременно свързан по някакъв асоциативен начин с предходния и следващия – отворен образ. Липсва му завършеност в смисъла, който сме свикнали да приемаме в лирическата, изповедна, философската или дори в съвременната западна поезия, в която лирическият аз се изправя пред нас като самостоятелност и ни въвежда в своя единствен и неповторим свят.

В ренку поетът се качва от една спирка (неговата), озовава се с други пътници в купето, с които по някакъв начин общува – дори само като присъствие. Влакът тръгва. Сменят се картини и пейзажи – скали с река, хълм с равнина, град със село.  Ако целият път е само равнина, само пустиня, само гора, или само град, дали няма да навее чувство на изгубеност сред „нищото“ ?

Целта на ренку е да разшири простора, да премине през най-разнообразни гари, които събуждат различни състояния на духа, без да се фиксира върху една определена гара, без да разнищва аналитично, без да обговаря като вещ оратор случките по пътя. Всички тези допълнения са оставени на читателя-съучастник, на пишещия съучастник, на тълкувателя-критик, на тяхното съпреживяване, въображение и личен опит.

Както в повечето източни форми на изкуство преживяването на пътя и на акта на творене е по-важно от неговия анализ и логическа завършеност.

Проф. Дейвид Ланю, изследовател и последовател на японския хайку поет Исса (1763 – 1828 ), преводач на хайку от японски, автор на хайку новели, преподавател по английски език и световна литература в Xavier University of Louisiana, Ню Орлиънс, САЩ и председател на Американското хайку общество (Haiku Society of America) от 2013 до 2015г. в своя Кратък наръчник по ренку ниджууин (ренку от 20 стиха) определя следната структура на ренку:

1. Встъпителна част (4 стиха)

Ренку е като влак, който тръгва от определена гара. Трябва първо да набере скорост. В тази първа част не влагаме силни емоции. Започваме пътешествието плавно и балансирано.

2. Тяло (12 стиха)

Сега влакът набира скорост, започва да трака! Може да се случват вълнуващи неща – и добри, и лоши. Будистките монаси, от които произлиза ренку, си го представяли като бърза обиколка на вселената. Затова опитайте да засегнете колкото може повече аспекти от живота – човешкия, природния, космическия. В помощ на вдъхновението монасите ни оставили Мандала на всичко съществуващо (списък с теми като сезони, животни, светски събития, „падащи неща“, „летящи неща“, небесни тела, война и болест, любов…)

3. Просветление (4 стиха)

Третата част е като влак, който достига своята дестинация. За будистките монаси, родоначалници на ренку, тя е винаги една и съща – просветление.

Чувство на умиротворение. Чувство, че сме съзерцавали вселената заедно и сега, отново заедно, сме готови, но за какво? За Цветето. Темата за цветето, която е връхната точка на всяко ренку, символизира нирвана и освобождаването от всяко страдание.

ПРИНЦИП ЗА НЕПОВТОРЯЕМОСТ В РЕНКУ

 Будистките родоначалници на ритуала ренку искали да откъснат съзнанието от порочния кръг на вкопчването в повтарящи се мисли и от пристрастията на мисълта към една реалност, която, както те добре знаели, е само фикция, създадена от ума, да й дадат тласък напред.

Метафорично, това безкрайно въртене в омагьосан кръг на мисълта е описвано като “ринне” (японски) или “samsara” (санскрит), което извиква в съзнанието ни популярния образ на вкопчването в кармичния кръг и в безкрайния цикъл на реинкарнациите. Просветлените будистки учители разбирали (и още разбират), че опасността от „зацикляне“ не е въпрос на много животи, а само на този наш живот. 

Според учението на Буда Гаутама, начинът да спрем страданието е яснотата на мисълта. А да имаме ясна мисъл, означава да осъзнаем, че държащото ни в хватката си „его“, изпълнено с желания, което хората мислят, че са, всъщност съвсем не е идентично с тях самите.

Ренку ритуалът е обхождането/ осъзнаването на вселената ни част по част и накрая (в последния стих с тема Цвете), нейното трансцендиране, оставянето на нещата да се случват, освобождавайки се от тях и дори от безценната ни илюзия за „аз“. 

© Венелина Петкова

Използвана литература:

1. Проф. Дейвид Ланю: http://haikuguy.com/renkuhome.html