ПОЕТИЧНИ ИМПРЕСИИ – стихотворения на Добрина Симова

ПОЕЗИЯТА Е…

на духовния ми учител и истински приятел – да почива в мир

Поезията за мен е важна мисъл,
която събужда и ражда чувство.
Мисълта води до друга мисъл,
провокира трета, четвърта…
Бори се на дуел с първата
или смело й отсича главата.
Трескава мисловна дейност
се развихря в ума и в сърцето.
Ако поезията е с натруфени,
напудрени и нагиздени метафори,
ще събужда само чувство без мисъл.
То ще потанцува в сърцето ти
но когато му стане студено
или до болка горещо,
ще литне като чучулига от вятър.
Ако чувството не събужда мисъл,
не провокира с остри думи ума ти,
как ще се върнеш отново към него?
Връщаш се ялово само към спомена
за отлетяло и преминало чувство,
постепенно избледняло
на знойното, огнено слънце…
То не успява повече да държи
със своите измислени от паяк юзди
трескава и будна за живот и любов
мисълта ти дори.

РАЖДАНЕ НА СТИХОТВОРЕНИЕ

В душата ми дълго време е тихо –
спя и сънувам или често будувам…
Изведнъж се раждат като в разпятие
три стихотворения и нахлуват в ума ми.
Сякаш внезапна буря цялата ме разтърсва
и челото ми изгаря във страшен огън.
Писват като новородени деца,
ритат във строфи, в куплети – танцуват.
С родилен глас ме сепват в нощта
и ме смайват със странни въпроси:
“Кое от нас сега ще си избереш?
Дали трите здрави едновременно ще родиш?
Или от недоносеното ще се откажеш?!”
Те се борят за глътка въздух,
всеки стих си има свое сърце и очи,
и не вярва в предателства, нито в лъжи,
а бърза ли, бърза…върху листа ми
то най-първи да се роди.

Добрина Симова