В рубриката „Философия и общество“ представяме на вниманието на читателя три репортажа на Живка Танчева за три поклонения, извършени в памет на знакови за обществото ни събития, личности и места. Авторката завършва кратките си обзори със свои стихотворения, посветени на тях.
РЕПОРТАЖИ И СТИХОВЕ – автор на текстовете и подбор на снимките Живка Танчева
СЛАВЕЕВИ ГОРИ
На 1 май от 11:30 ч. в местността Славееви гори, край Бяла Черква, бе проведен „Националния земеделски събор”, посветен на 93 години от смъртта на поета и певеца на селската неволя Цанко Церковски. Събитието бе организирано от ПП „Обединени земеделци” и кметство Бяла черква. Белочеркоци, земеделци и симпатизанти от цялата страна се поклониха пред паметта на основателя на Земеделския съюз. Хора от различни политически партии отрупаха мемориалния паметник на Цанко Церковски с цветя и венци. Множеството бе поздравено от кмета на града Албена Тодорова. Слово за живота и делото на забележителния поет и държавник изнесоха Петя Ставрева, кмета на Община Павликени Еманоел Манолов и Живка Танчева.
Самобитен хоров състав огласи пространството над гроба на поета с песни, сътворени от самия него, а деца от местното училище рецитираха негови стихове. След поклонението множеството се оттегли за отдих край брега на река Росица, където местната земеделска дружба бе организирала приятен обяд за всички. Оживените разговори продължиха до късния следобед. Така протече този ден, който остави трайна следа в паметта и душата на присъствалите на събитието.
ДУХЪТ НА ЦЕРКОВСКИ Е В НАС!
Оранжев цвят, зелена детелина,
Земеделска вяра и мечти,
децата на Природата сме ние,
ритмично с пулса й трептим!
На равна Добруджа в нивята,
на Бяла черква във пръстта,
на Славовица сред полята,
посяхме наште имена.
Оранжев клас, зелена детелина,
със земеделски жизнен дух,
заставаме ние смело пред Мрака –
с идеи да го разгромим!
ПОКЛОНЕНИЕ В БЕЛЕНЕ
Поклонението пред жертвите на комунизма тази година се проведе на 1 юни на остров Персин.
В народната памет дълбоко е залегнало името на този зловещ остров, защото без съд и присъда там гинеше, сред кал, под и кръв политическата, интелектуалната и културната мисъл на България по време на комунизма.
Затрогващи слова за жестокостите и репресиите спрямо концлагеристите произнесоха политици и бивши лагерници. Най-силно впечатление направиха думите на Георги Пинчев, най-малкият концлагерист, попаднал едва шестнадесетгодишен в ада „Персин”, който с патетичната си реч взриви насъбралото се множество от поклонници. Всички – българи, турци, арменци, без разлика на етнос и религия, с притаен дъх изслушаха затрогващото стихотворение на Йосиф Петров „Персин, Персин”.
Венци и цветя засипаха жертвения мемориала.
Поклон, дълбок поклон пред саможертвата на хилядите доблестни чеда на България и нека бдим никога вече да не се възроди комунизма!
ОСТРОВ БЕЛЕНЕ
Всяка година
в последните дни на месец май,
или в началото на юни
идват хора на остров Персин,
с цветя да обсипят
безкръстни гробове,
да заклеймят комунизма,
Богу да се помолят
за загиналите си братя,
неизплакани сълзи да отронят,
думи за почит да кажат:
„Братя мили, спете своя вечен сън!
Ние, живите, Ви помним!”
***
Дунав мътни води влачи,
кърти скални брегове,
а сред него – остров злачен,
разпокъсан на парчета
гроб на непокорни синове.
Остров, екзотичен като Рая,
напоен с мъка, стонове и кръв!
Остров, с разхвърляни кости в безкрая,
с непогребаните хора, оставени за стръв.
Комунизмът бe го обсебил за Ада,
с изверги сбрани на пир –
душите човешки да вадят!
Там, гдето русалки в тревите играят,
Дяволът с кикот над мъртвите пил.
Край брега върбите листи ронят,
Суховеят ги пилей,
Дунав гневен ги отнася
със надгробен реквием.
Остров на Безсмъртие –
поклон пред
жертвите ти свидни!
Острове – предупреждение
към поколенията идни!
Остров – символ
на човешкия кураж;
остров – синоним
на комунистическия грях!
ПОКЛОНЕНИЕ В СЛАВОВИЦА НА ДЕВЕТИ ЮНИ
Девети юни, 1923 година – ден на покруса и безсмъртие, ден оставил трайни следи в народната памет!
Чрез кървав преврат е свалено законното земеделско правителство с министър председател Александър Стамболийски.
Опозиционните партии не могат да свалят чрез избори второто правителство на земеделския лидер, защото на изборите през пролетта на 1923 г. то получава отново обичта на българския народ – 70% от гласовете на всички гласоподаватели. Тогава е извършено едно от най-злодейските престъпления спрямо законността у нас. Чрез военен преврат правителството е свалено, а министър председателят Александър Стамболийски и голяма част от неговите съратници са жестоко убити. Жертви на преврата стават министри, народни представители, кметове и обикновени селяни. Целият свят е потресен от кървавите престъпления и зверствата и убийството на големия държавник и европейски общественик Александър Стамболийски, извършено във вилата му в Славовица на 14 юни 1923 г.
Ърнест Хемингуей на 15 юни с. г. във вестник „Toronto Star Weekly” пише: „Стамболийски бе свален от стари прогермански, армейски офицери, рушветчии, политически интриганти, което в България означава – хора поели достатъчно знания, за да загубят способността си да бъдат човечни”.
А в своята книга „В страната на розите и кръвта” Вл. Ив. Лебедев, по-късно убит от болшевиките, пише: „Реформите на земеделците и тяхната трудова поземлена собственост, тяхната забележителна трудова повинност, тяхната реформа за образование, огромния тласък на кооперациите, организацията на селския кредит, привлякоха вниманието в чужбина и чуждия печат се заговори за България не само като „диви балкани”, но и като за страна с оригинални сполучливи опити. Именно сполучливи, много сполучливи”.
По-нататък в книгата си Лебедев изтъква: „Известно е че Александър Стамболийски на няколко пъти реагира срещу опасните политически безумия. Той пръв поиска разоръжаване, като предпоставка за мирни взаимоотношения между народите.Той пръв протегна ръка за разбирателство към съседи и далечни народи. Пръв изтъкна у нас значението на ОБЩЕСТВОТО на НАРОДИТЕ.”
Вече 93 години, земеделци с развяни оранжеви знамена, симпатизанти и граждани от цялата страна се стичат на Янини грамади, над село Славовица, за да положат венци и цветя върху мраморния саркофаг, в знак на признателност и поклонение пред тленните останки на Александър Стамболийски и неговите близки – от едната срана е погребана майка му, а от другата – брат му.
И тази година на 9 юни много хора почетоха паметта на мъченика. Вдъхновени слова за Александър Стамболийски и неговите саратници, за забележителното им управление, изказаха: Емил Йончев, председател на областното настоятелство на ПП „Обединени земеделци”, д-р Анастасия Мозер – почетен председател на ПП „Обединени Земеделци”, Петя Ставрева, председател на ПП „Обединени земеделци”, Мария Габриел, еврокомисар, Емил Христов, заместник председател на Народното събрание, заместник-председателят на СДС Тодор Петков. Прочетени бяха и много поздравителни адреси. Земеделецът Милуш Милушев с патос рецитира стихотворението на Йосиф Петров, посветено на Александър Стамболийски. Съборът-поклонение завърши с литературно музикална програма.
КЪМ СЛАВОВИЦА
Когато вятърът пшеницата погали
и тя налее тежки класове,
от мрамора на Янини грамади,
духът на Стамболийски ни зове.
В борба свещена, величава,
за собственост и свобода,
ний идваме при теб, развяли
оранжевите и зелени знамена.
Със труд и обич към земята,
високо да издигнем глас
и смело да градим в страната
желаната демократична власт.
© Живка Танчева
