ПРЕВОДАЧЪТ ПРЕДСТАВЯ:
ПОЛСКИ ПОЕТИ – превод от полски Лъчезар Селяшки
Свещеник ЯН ТВАРДОВСКИ
Ян Якуб Твардовски е полски поет и католически свещеник.
Роден е на 1 юни 1915 г. във Варшава, Полша. След завършване на гимназия, започва да учи литература при Йозеф Пилсудски във Варшавския университет. През 1937 г. излиза първата му сти-хосбирка. Активно участва в съпротивата по време на Втората световна война. По-късно завършва теология. Главен представител на съвременната полска религиозна лирика. Пише кратки, прости стихотворения, които често включват разговорни фрази. Твори също в областта на хумора и сатирата. Съчетава наблюденията на природата с философски заключения и религиозни препратки.
Автор е на повече от 15 стихосбирки, както и на няколко прозаични творби. Награден е с „Орден на усмивката“.
Умира на 18 януари 2006 г. във Варшава.
СПРАВЕДЛИВОСТ
На проф. Анна Швидерковна
Ако всички хора имаха по четири ябълки
ако всички бяха силни като коне
ако всички бяха еднакво беззащитни в любовта
ако всеки имаше същото което има другия
никой на никого нямаше да е необходим
Благодаря ти Боже че твоята справедливост
е в неравенството
това което имам и това което нямам
дори това което няма на кого да дам
винаги на някого е нужно
настъпва нощ за да дойде ден
става тъмно за да свети звезда
има последна среща и първа раздяла
молим се защото други не се молят
вярваме защото други не вярват
умираме за тези които не искат да умират
обичаме защото на други сърцето е станало
безчувствено
писмото сближава защото други отдалечава
неравните имат нужда от себе си
за тях е най-лесно да разберат че всеки е
за всички
и да разгадаят целостта
ЕЛАТЕ
Елате разлюлени светли и жълти кленове
с изпокъсани листа загребвани от дискретно гребло
вие войници с простреляни глави
ела момиченце изгоряло с лопатката за пясък
и ти момченце което преди да умреш играеше
на сцената
ролята на слон
ела стара квачке с откъснат крак
елате невинни страдания
елате Адаме и Ево пожелали много бързо
да знаете кое е добро и кое зло
ела и ти лук облечен с няколко ризи който ни
караш да плачем
елате всички и кажете
че това не е Негова вина
ДАЙ НИ БЕДНОСТ
Боже дай ни бедност но не и отричане
дай ни радостта че можем да притежаваме малко неща
и истината че парите могат да бъдат мръсни като свине
дай ни чистота на помислите която не е аскеза
а само любов – така както целият ни живот е любов
дай ни послушание което не означава принуда
а спокойствие на звездите които също не знаят
защо винаги по тъмно бродят над нас
дай ни здрав сън и празничен апетит
дай ни вяра без нерви което значи без бързане
а през зимата припомни ми лицето на майка ми
сред бедния чист и послушен сняг
СИГУРНОСТ В НЕСИГУРНОСТТА
Благодаря Ти Господи за това
че недоизказаното не доизказа
недовършеното не довърши
недоказаното не доказа
благодаря Ти за това
че беше сигурен че си несигурен
че вярваше във възможното невъзможно
че не знаеше какво по-нататък ще стане с религията
и една сълза Ти заседна в гърлото като костилка
благодаря за това че оставайки такъв какъвто си
Ти ми каза без да говориш толкова много за Бога
ЮЗЕФ БАРАН
Юзеф Баран е роден на 17 януари 1947 г. Има техническо образование от Център Валбжих, а след това завършва полската филология в Педагогическия университет Кракова .
Дебютира през 1969 г. в алманаха „Życie Literackie“. През 1975 г. той е главен редактор на сп. „Wieści“, а по-късно в Краковския „Дзенник Полски“. Негови стихотворения са включени в учебния план на полските училища. Участва със свои творби в много международни антологии.
Голяма част от неговите стихотворения са превърнати в песни. Поезията му е преведена на английски, иврит, немски, чешки, руски, испански, шведски и др. Живее и твори в гр. Краков.
ЩАСТИЕ
когато се почувствам зле
възкресявам в паметта си
80 килограма доброта
и търпение –
госпожа Юлия
от онкологичната болница
където лежим в една и съща зала
аз – с лимфом
тя – с остра левкемия
и с още само един месец живот
който успява да удължи
със силата на духа си
неделно утро
мартенското слънце
сякаш рентген
облъчва стените на болницата
виждам я седнала на леглото
в поза на индийска богиня
изважда от чантата си огледалце
и премерва новата си перука
после парфюми и кремове
от козметичката
– какъв прекрасен ден! –
каза тя усмихната
– редно е да бъде прекрасен
когато се посреща –
а по пладне дремейки дочух
как радостно довери по телефона
– представяш ли си
какво щастие ме споходи
тук в същата зала лежи
Истински Поет
(и как да не бъдеш щастлив
когато си станал „щастие“ за други
помислих си тогава
мисля си и сега)
ИЗГОНЕТЕ ПОЕТИТЕ
Жени, изгонете от къщи поетите,
сложете им ремък, терзайте без жалост,
лишавайте ги от домашни пастети
и вдигайте в кухнята гневни скандали.
Принуден да страда, поетът е ценен –
сълзите превръща в прочувствени стихове,
от милата муза изцяло пленен е,
когато жена го докосне с усмивка.
Жени, изгонете тотално поетите,
замервайте с токчета, бийте с камшици.
Когато от болка разхленчи се клетник,
подобно чинар ще разцъфне самичък.
Макар и да гоните с ярост стаена,
обичайте свойте поети, съпруги,
а те като сфинкс със сърце вдъхновено
ще заблестят в стихове светли за други.
ЯН ПОЛКОВСКИ
Ян Полковски е роден на 10.01.1953 в Берутов, Полша. Поет, прозаик, публицист, редактор. Завършил е Ягелонския университет. Живее в Краков.
През 80-те години, по времето на ПНР, публикува в независимото издание „Запис“, редактира и издава нелегално книги и сп. „Арка“. След 1989 г. е главен редактор на в-к „Час Краковски“. Като деец на демократичната опозиция и независим издател е сред първите интернирани на 13 де-кември 1981 г. при въвеждането на военно-то положение.
Автор е на поетичните сборници: Това не е поезия, изд. NOWa, 1980; Дишай дъл-боко, 1981, Дървеса, 1987, Cantus, изд. а5, 2009, Сянка, 2010, Гласове, 2012, Горчив час, 2015, Когато Бог се колебае, изд. IMR Trans-Atlantyk, Институт „Юзеф Тишнер“, 2017, Походът на духовете, 2018, Разговори с Ружевич, 2018. За поетичното си творчество, с преобладаващо съзерцателен и мета-физичен характер, стремеж към кристална и ясна фраза, наред с изявена гражданска позиция, е отличен с редица награди – на Фондация „Кошчелски“, на нелегалната „Солидарност“, „Анджей Киовски“, „Орфей“.
Дебютира в прозата с романа „Дирите на кръвта“. Следва „Странстванията на Хенрик Харсинович“, 2013, отличен с наградата Identitas. Автор е и на есеистичната книга „Полша, моя любов“, 2014.
Удостоен е с Кавалерски и Офицерски кръст на „Възродена Полша“.
Познат е на българския читател с дебютния си роман „Дирите на кръвта“.
РЕКА
По-млад повече от половин век
ловя с прът риби от брега на воденичния бент.
Но се навеждам твърде много и след миг люлеейки се
плувам и клокоча като хвърлена във водата празна бутилка.
Това кратко пътуване прекъсва майка ми която
крещейки от
уплаха
ме издърпва на брега.
Събуждам се по-късно у дома и внимателно
се докосвам.
Жив съм – намирам парченце върбово лико
прилепнало силно към кожата.
Кой съм или кой ще стана когато го отлепя?
Този който се дави и който спи? Този който умира
и се събужда?
Този който вижда и този който изпада в отчаяние?
Лежа роден отново в колосаната постеля и докосвам
затвореното в сухото парченце кора минало и бъде-ще.
За първи път откривам прекъснатия пулс
на вътрешната
тъмнина и усещам сладкия вкус
на вселената.
ПОТОКЪТ НА ВЕЧНОСТТА
Езикът на вещите, поезията на чистите предмети
без сянката на желанието казвайки „маса“
да изразиш нещо повече от това.
Но да го изразиш по начин толкова
прозрачен че да се вижда
тази единствена топла леко клатеща се маса
обременена с мирисите на детските докосвания
на умрелите с едно чекмедже
подпряно на изтеглените навън заедно с него крака
за да видиш
превръща се в поезия:
първият оборот на Земята.
ВОЙЧЕХ КАС
Войчех Кас е полски поет, роден на 1 септември 1964 г. в град Гдиня, Полша. Завършва Гданския университет. Най-известната му книга е „Вихри и мечти“.
Предлагаме на читателите превод на три стихотворения от най-новата му книга „Метафизичен камък“, 2021
МАЛКА МЕТАФИЗИКА
Пътувайки от дома на лесничея до градчето,
непрестанно съм подвластен на зрителната измама,
че пътят, който ме води, слиза надолу,
а когато се връщам по него, се издига нагоре.
Всъщност нито слизам, нито се изкачвам,
поел обратно,
та нали пътят е в низина и, както казват,
е с много завои.
Ако това все пак не пренебрегва
моята малка, локална метафизика.
ВЪЛШЕБСТВО
Вълшебството на пчелите в короната на клена го изтръгва
нагоре,
бавно на алейката капят прилагателни имена: жълт, златен,
червен.
Сляпа гръмотевица се залута някъде на оня бряг,
макар че езерото още от зори примамва,
съкращавайки се.
Заядлив лай на куче, липсващ баритон на нашата маса.
О! Изля се на двора ведрото на светлината.
ВЪЛНÀ
В здрача, изстиващ като чаша кафе, картина:
бедрата на девойка, от които агонизиращата вълна
измива пясъка,
платно на лодка, сякаш гъше перо
в мастилото на заливчето.
И приток на лебеди
с цвета на графита, устремени към
тъмнината на тръстиките.
Наистина не зная как да благодаря.
Превод от полски Лъчезар Селяшки
