ПОРТРЕТИТЕ НА МАЙСТОРА – редакционна статия

ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ – МАЙСТОРА (1882 – 1960)

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Роден е на 1 февруари 1882 г. в граничното кюстендилско село Фролош, където живее до седемгодишната си възраст. През 1889 г. семейството му се премества в Кюстендил,  където завършва трети прогим-назиален клас. Започва да работи, а през свободното си време непрекъснато рисува – портрети, пейзажи и битови сюжети от близките села.

Първата му изложба е организирана група интелектуалци през 1903 г. и е посреща с голям интерес. Същата година постъпва в Рисувалното училище в София. Негови учители са Жеко Спири-донов, Антон Митов, Иван Мърквичка и др. Работи упорито, участва в конкурси и печели награди. В периода 1908-1909 г. младият творец посещава Москва, Одеса, Петербург и Венеция, където има възможност да се запознае с творбите на големите майстори.

Още като ученик в Рисувалното училище започват да го наричат „Майстора“. През 1911 г. е назначен за преподавател в гр. Свищов. Премества се в София през 1919 г. и  урежда изложба с художника Никола Георгиев. По-голям успех бележи самостоятелната му изложба през 1922 г., която е оценена като ново явление в българското изобразително изкуство.

Заминава за Рим с 30 рисунки с туш и участва в изложба на римските художници, Запознава с американския меценат Джон Крейг, който откупува творбите му и го кани в САШ за 4 години. През 1924 г. заминава за Ню Йорк, но бързо се завръща в България, където е изворът на неговото вдъхновение. Заселва се в с. Шишковци, където живее до 1948 г. и твори най-интензивно.

Пътува до Цариград и Рим. Работи като прогимназиален и гимназиален учител в София. Следват самостоятелни изложби в София, Белград и общи и самостоятелни изложби в Германия, Италия, САЩ, Китай, Индия, Полша, Белгия. 

Умира на 29 септември 1960 г. в София.

Оставя незаличима следа в естетиката на българската живопис и в нейната история. Ще го запомним като един от най-големите и самобитните наши художници със световна известност.

Негови творби се намират в НХГ,  ХГ в Кюстендил и в много градове на страната и в чужбина, в частни сбирки в САЩ и различни европейски градове.

ИЗЛЪЧВАНЕ

Пред „Момиче с ябълки” на Владимир Димитров – Майстора

Жената българска, икона чудна –
красавица признали вековете…
Работна, стройна, с китка ранобудна,
в походка бърза сбира световете!
По нея Майсторът в безсънни нощи
със четка и палитрата се мая…
Таланта с труд сроди и още, още –
да бъде истинска, да я извае!
В усмихнато мълчание момиче,
с очи бездънни красота пилее…
Зад него сочна ябълка наднича
и в благодат се надарена смее.
Каква духовна чистота е сбрана
в ръцете му, в народната одежда…
А в погледа лъчист, като в камбана
и мъката народостна се вглежда.
Без перлена огърлица на шия,
без родовите пафти по снагата
пред нас е то – природна гиздосия,
понесло на живота благодата!
Безмълвно, ала погледът говори –
„в труда е щастието мили хора…
Родиха ме безкрайните простори
и те са ми в живота кръгозора!”
Поела съм житейската си участ –
жена обична, майка, домакиня…
Със мъдростта животът строг ме учи
неопетнена, с чест да го премина”.

Векувам с любовта – умирам млада!
Сестрицата съм – „братовата Яна”!
Аз Лора съм, Албена съм и Рада
и красотата в българката сбрана!

Стихотворение: Стоян Михайлов, 18.01.2022 г.

редакционна статия

Публикацията е вдъхновена от стихотворението на Стоян Михайлов и 140-та годишнина от рождението на един от най-големите български художници Владимир Димитров – Майстора