ПОРТРЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ – презентация на Живка Танчева

ПЪРВА ЧАСТ – НАЧАЛОТО

1.Детство и юношество

Райко Даскалов се ражда в будно и родолюбиво семейство. Неговият баща, Иван Цанков Даскалов, е образован младеж в селото, син на известния учител в района даскал Цанко, който заедно с обучението по знание, учи децата и на родолюбие. Така израстват и двамата му сина – Иван и Райко, прегърнали идеята за национално освобождение и просперитет на България.

След избухване на въстанието през 1876 год. в южна България, турските власти взимат превантивни мерки за предотвратяване на бунтове в северна България, в резултат на което арестуват Иван и под конвой го закарват  в Търново. Но жаждата за свобода не е сломена и четата, в която участва другият син, Райко, заминава за Дряновския манастир, където е заловен и жестоко умъртвен.

Тези събития съпътстват детството на малкия Райко, кръстен на чичо си Райко, загинал в Дряновския манастир.

От страна на своята майка, той също се оказва свързан с Дряновската епопея – тя е сестра на известния учител и просветител Васил Неделчев, загинал в Дряновския манастир. Спомените на най-близките му хора за тия славни, но трагични времена, се запечатват в съзнанието на Райко от най-ранна възраст.

Освен майка му, за него се грижи и по-голямата му сестра Кина, която от  малък го учи на четмо и писмо, та затова, когато го записват в първо отделение, учителката разбира, че това дете умствено е много напред, в сравнение с другите деца и го записва в по-горен клас.

Райко учи в училището на Бяла черква, играе с децата, къпят се в реката, скитат в околностите на градчето и съвсем не знае, че съдбата му е определила да извърши велики дела и да остане в нашата най-нова история като легендарна личност; по онова време нищо не предвещава, че той ще загине, едва навършил 36 години.

Родителите,  виждайки даровитостта на своето четвърто дете, /след него има още едно/, хвърлят всички усилия, за да го изучат, и той им се отплаща с хубав успех. Записва се в реалната гимназия на Велико Търново, но там активно участва в стачките за премахване  от учебните занимания на остарелия от архаично време турски език и училищното настоятелство го изключва.

Образованието си продължава в реномираната търговска гимназия на град Свищов. Там, освен солидни икономически знания, той получава и добра езикова подготовка – изучава немски, руски и френски. По почина на баща си, който заедно с още четирима свои съграждани правят потребителна кооперация „Защита” в Бяла черква, Райко Даскалов прави ученическа кооперация „Солидарност”, където учениците получават евтина питателна храна и става касиер на стола.

Дипломира се през 1906 г. с амбиция да продължи образованието си. За да събере известна сума работи като чиновник в „Балканска трибуна”, а после като журналист. Острото перо, непокорния дух и участието му в студентската акция против цар Фердинанд прекратяват журналистическата му дейност. За да осуети акциите на студентите, цар Фердинанд затваря Софийския университет и Райко Даскалов, за да продължи образованието си,  заминава за Германия.

През есента на 1907 г. се записва в Хумболтовия университет, после се прехвърля във Философския факултет в Берлин. Оттам пише писмо до родителите си „аз съм много щастлив, тук уча с децата на крале, министри и други, но това, което те ще постигнат с парите си, аз ще го постигна с труда си”. Живее и учи при голяма оскъдица. През свободното си време започва да прави преводи в българската легация и после се премества да живее в една таванска стая на посолството. Завърза сърдечна връзка с някаква германка, но по неизяснени обстоятелства, както той самият пише до свой приятел, „претърпява фиаско”.

Въпреки многобройните си задължения и проблеми, внимателно следи политическия живот в България и развитието на БЗНС. През есента на 1910 г. отправя молба до Белочерковската дружба задочно да бъде приет за неин член и пише лично до Александър Стамболийски да му изпраща вестник „Земеделско знаме”, за да му сътрудничи.

Веднага след дипломирането си изпраща малка картичка с кратък текст „Да завърша по-добре не може, по всичко шест.”

По-късно успешно защитава докторска дисертация на тема: „Чуждестранния капитал в България” и още същата година тя е публикувана на немски език от британското издателство „Адлер”.

Удовлетворен от себе си и от отзивите, които немските преподаватели дават за него и научния му труд, той се завръща в България, с вдъхновение – всичко научено там, да го приложи на дело тук, в Родината.

А България е в навечерието на Балканската война.

2. Войните

Записва се доброволец. Участва в боевете при Чаталджа. След започване на  Междусъюзническата война е прехвърлен на запад, срещу Сърбия и там влиза в тежки сражения, за което е награден с войнишки кръст за храброст „НАШИЯ ВОЕНЕН ОРДЕН ЗА ХРАБРОСТ”, София 28 Октомври 1913 г. Получава ордена докато е курсант в „Школата за запасни офицери” в София, но това не го радва.

Райко Даскалов е покрусен от двете проиграни войни и националната катастрофа, търси причините и отговор на въпроса как се стигна до нея.

Добрата му икономическа подготовка е причина Земеделският съюз да го ангажира за Управител на „Народен магазин” и той успява да го стабилизира. Д-р Райко Даскалов се заема компетентно и делово да стабилизира  не само „Народен магазин”, но изцяло кооперативната дейност на съюза. Годините са неспокойни, вече се чувства заплахата на приближаващата се нова война /Първата световна война/ и той не остава безразличан.

Разбира много добре заплахата за България от нея. Високо заявява – „Никаква авантюра, абсолютен, строг, искрен и пълен неутралитет. Да пазим България.” Д-р Райко Даскалов е за общопартиен кабинет, в който БЗНС самоотвержено да отстоява позицията си на неутралитет, но до такъв не се стига и на 10 септември 1915 г.. се обявява пълна мобилизация, а на 1 октомври с. г. България е въвлечена във войната на страната на ТРОЙНИЯ СЪЮЗ.

Райко Даскалов воюва само няколко месеца. През януари 1916 г. е арестуван и доведен в София, с обвинение по Деклоазиеровата афера.

Процесът продължава няколко месеца и за да бъде отстранен като политически противник получава тежка присъда, предварително  предрешена – 8 години затвор. Там той не унива, чете, събира материали за книгата си „Борба за земя”, която по-късно ще издаде, пише писма. В едно писмо до сестра си Кина, той пише: Имам вяра в моята щастлива звезда и един ден моят Бог ще възкръсне – богът на правдата и доброто.”

В  затвора той  споделя философските възгледи за владеенето на земята, като средство за премахване на бедността и икономическото неравенство. Във в. Земеделско знаме той пише: трудовото стопанство е единствената форма на производство,която ще спаси света от гнета на експлоатацията и ще докара истинско народовластие у нас и света.” Ал.Стамболийски е заинтересуван от философските идеи на своя другар по съдба.

Войната бушува с всичка сила в Европа. По бойните полета гинат  хиляди хора. В страната положението се усложнява. 

Войниците, разбирайки безсмислието на проточилата се война, не искат по-вече да са пушечно месо на дворцовата камарила. След пробива при Добро поле през септември 1918 г., българските войски от Южния фронт стихийно напускат фронтовата линия и се отправят към София, за да искат възмездие за своето страдание и погиналите свои другари.

На 23 септември с. г. цар Фердинанд и правителството, разбирайки  голямата опасност от разправа на озверените войници с тях, освобождават от затвора Ал. Стамболийски и му предлагат да състави кабинет, но той отказва. Успява да издейства освобождаването на Райко Даскалов. И ето парадокс – осъденият за „съзаклятие с цел предателство срещу държавата” Райко Даскалов, е включен в делегацията, заедно с Ал.Стамболийски, г-л Савов и други, която трябва да спасява от пълен провал тия, които включиха България във войната, а именно царя и правителството.

3. Радомирската република

Делегацията заминава за Кюстендил. Там д-р Райко Даскалов разбира, че необуздана и озверена, голяма войскова част е събрана в Радомир и може да потегли за София. Той напуска делегацията и се връща в Радомир. Не чака заповеди и нареждания, защото той е във времето и времето е в него. Каква магическа сила на словото си е имал, та да може без трибуна и микрофон, стъпил на обикновено буре пред събралото се войнишко множество, да направи обрат в ситуацията и от разбунтуваната войнишка маса да състави редовна военна републиканска армия, разпреде-лена в дивизии и роти. Жадуваната идея на Васил Левски  „за чиста и свята република” е осъществена!

С прокламация към българския народ Райко Даскалов обявява България за Република с Министър председател Ал. Стамболийски; себе си – за главнокомандващ републиканската армия, а град Радомир обявява за столица на младата република, известна като РАДОМИРСКАТА РЕПУБЛИКА.

Тя съществува само няколко дни. Срещу републиканската армия, царят и правителството хвърлят юнкерски части и моторизирана картечна немска войскова част. Каква наглост от страна на правителството и цар Фердинанд – да викаш чужда войска да те спасява от собствената ти войска… Главнокомандващият републиканската армия отправя  ултиматум към правителството доброволно да предаде властта, за да не се пролива кръв, но г-л Савов отказва и подготвя София за отбрана.

Битката  е неравна. Републиканската армия е разбита. Лелеяната мечта на българския народ за чиста и свята република е проиграна. Райко Даскалов е ранен тежко и  Александър Димитров /по-късно министър в земеделското правителство/  го превежда през Коньовската планина в  болница на  Съглашението в Солун. Тежко болен, той намира сили да прави анализи на изминалите събития и стига до заключение: дори да бяхме победили във войната, резултатът щеше да бъде същия, защото задачата за обединение е погрешно дадена и България никога не би могла успешно да я реши.

Докато се лекува в Солун, д-р Р. Даскалов прави  редица полезни неща за България. Среща се с видни политици и установява връзка със Съглашенското командване, разяснява и убеждава, че вината за участие на България във войната не е на българския народ, а на цар Фердинанд и правителството. Застъпва се за стоте хиляди българските пленници, които са продължили да воюват след пробива при Добро поле. Пленниците и заложниците не заслужават тази зла участ – протестира той. Успява да им подсигури медицинска помощ и топли одеала.

В България излиза министерско постановление за арестуването и даването под съд на Райко Даскалов и Ал. Стамболийски. Пратени са потери да ги търсят.            

4. Ньойският договор

Докато д-р  Р. Даскалов е в Солун,  в България стават съществени промени. Страната е окупирана от съглашенски войски. БЗНС участва във властта. Д-р Р. Даскалов се завръща в България като легендарен герой, но дълбоко угрижен, че във Версай България ще бъде жестоко осъдена.  

В изборите за Народно събрание през 1919  г. БЗНС печели  85 мандата, и Ал. Стамболийски съставя коалиционно правителство, но не с леви партии, а с народняци и с прогресивнолиберали. Д-р Райко Даскалов заема две министерства и става комисар по репарационните въпроси. 

На 27 ноември 1919 г. е подписан убийствения за България Ньойски мирен договор.

Подписва го Ал.Стамболийски, който през цялото време на предвоенната подготовка е водил упорита борба против въвличането на България в Първата световна война. Според Ньойския мирен договор България губи Южна Добруджа, Западните покрайнини, Струмишкия окръг; Западна Тракия остава в ръцете на победителите, а по-късно е предадена на Гърция. Освен загуба на територии, България трябва да заплати на държавите победителки 2 250 000 000 златни франка /в продължение на 37 г./. с 5% лихва и да предаде на Гърция, Югославия и Румъния 70 825 глави добитък,  да дава на Югославия ежегодно в продължение на 5 години по 50 000 т. въглища. Няма право на наборна войска. Има право на 20 000 платена армия, но за да поддържа такава армия, България няма средства.

Д-р Райко Даскалов отправя обширно изложение до Председателя на Междусъюзническата Комисия Граф Шеризе в София, в което описва тежкото положение на следвоена България.

„Ако бихме могли да теоретизираме, бихме могли да изтъкваме аксиомата, че европейската война, на интензивна индустриална продукция, може да се води само от развити индустриални и финансови страни. България в това отношение бе въвлечена на буксир от силни индустриални и финансови страни. Колкото и малко в количествено отношение да представлява даденото от  България в тая война, като индустриални и финансови средства, то за нейните сили, при нейното стопанство бе всичко, което тя имаше; то причини пълно изчерпване на нейните финанси, то бе пълно унищожение на финансово държавно стопанство.”

Когато излага всички доводи, относно вътрешното финансово състояние на държавата, д-р Райко Даскалов настоява пред Междусъюзническата комисия по репарациите за тригодишна отсрочка при плащанията по дълга.

Постигната е едногодишна отсрочка, и той не е доволен. Започват отново разговори и преговори, докато един ден идва желаната вест. Тригодишната отсрочка е постигната! България е спасена.

---

    До негово Превъзходителство

                 Г-н Райко Даскалов и пр.

                                 Г- н Комисар,

В заседанието си на 22 того, Комисията по репарациите в Париж, взе следното решение; В изпълнение на чл.122 от Ньойския договор Комисията по репарациите изменя, както следва плащанията установени по §§ 4 и 5 от чл. 121 на казания договор, ще се извърши от 1юли 1924 г.

                               Ливио Бергезе

---

Отговорът на г-н Бергезе е пространен, с указания и разпоредби за изплащане на дълга, по него е сключена Конвенция между Българското правителство и Междусъюзническата комисия в  България.

Изплащането на дълга ще започне от 1 юли 1924 г.

Оттук нататък вече всичко е в ръцете на Правителството и трудолюбието на българския народ.       

Според подписаната конвенция тежестта на дълга трябва да се разпредели между градското и селско население в проценти така: 40% за градското население и 60% за селското. От горното се вижда, че тежестта пада преди всичко на селското население, за това Правителството пуща в ход поземлената реформа и тя дава добър резултат. Благоустрояват се селата, оземляват се безимотни хора, строят се пътища , мостове, училища, нещо не виждано за онова време. Томаховката е заровена.

Д-р Райко Даскалов излиза с поредица статии във в. Земеделско знаме, известявайки политическото и финансово състояние на държавата ни. Комунистите негодуват, десните партии се спотайват, виновни за това състояние на държавата и никаква виновност не търсят в себе си. Народът иска съд за виновниците за националната катастрофа. За пръв път е проведен референдум в България. Със своя вот народът си казва думата – виновниците за националната катастрофа да бъдат дадени под съд, но до съд не се стига…

Светът гледа с интерес какво става в  България. Тя  преодолява кризата безкръвно, устремена към своя напредък. Изготвената програма на Правителството за излизане от кризата, макар и под контрол на Междусъюзническата комисия, е задействана в пълна пара. Българския лев става конвертируем.

Германия прилага почти изцяло икономическата програма на Земеделското правителство и прави икономическо чудо. От тази програма Франция и Щатите приемат и прилагат в своите страни трудовата повинност (трудовите войски).

---

Данните са извлечени от личния архив на д-р Райко Даскалов, спомени на близки хора и роднини .

Ползвана литература:

проф. Димитрина Петрова, доктор на историческите науки.

Живка Танчева

Продължение в следващия брой.