ПОРТРЕТ НА Д-Р РАЙКО ДАСКАЛОВ – презентация на Живка Танчева
ПЕТА ЧАСТ – ДИПЛОМАТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ
1. НАЧАЛОТО
5 май 1923 г… На гара София е шумно от изпращачи. Сърдечна раздяла на Райко с приятели и близки, между които Ц. Церковски, Спас Дупаринов, Петър Янев и група земсисти. В дипломатическото купе на влака за Прага е настанено цялото семейство… Райко Даскалов се качва малко преди потеглянето.
Невена е неспокойна, вижда зад усмихнатото лице на съпруга си угриженост, а той мълчаливо е вперил поглед към входа на гарата. Очаквал е може би още някой да го изпрати… Кой ли ще да е бил? Когато свирката изсвирва и колелета на влака се отцепват от релсите, Невена забелязва, как една сълза се отронва от лявото око на Райко и потича по угриженото му лице. Мълчание… Не го разпитва, не го изважда от дълбоката му угрижена мисъл. Само една сълза и нищо друго, всичко от изминалите и предстоящи събития събрани в нея.
Невена Даскалова, вярна съратничка и съпруга. Произхожда от богато буржоазно семейство. След омъжването си, тя прегръща идеите на Райко и неотстъпно върви до него. И когато той приема дипломатическото поприще – извънреден пратеник и пълномощен министър в Прага, тя, заедно с двете си невръстни деца Стефан и Светла го последва. Невяна Даскалова играе важна роля в неговия живот, като политик и държавник. Оглавява секцията на жените в Земеделския съюз /БЖЗС/. Близки нейни съратнички са Исечка Янева, Невена Ялмазова, Севдалина Церковска, Райна Лопардова, г-жа Дупаринова и др. След Деветоюнския преврат, благодарение секцията на жените, се запазват структурите на Земеделския съюз в страната.
Изпращането на видния земеделски политик в Чехословакия е израз на уважение към тази страна. Прага е център, където могат да се установят контакти със западните страни и Международното аграрно бюро. Райко Даскалов запазва депутатския си мандат – белег, че той може да се върне в управлението на страната и израз на връзката му със Земеделския съюз.
Опозицията ликува – злият гений, злият ум го няма, но всички признават, че Даскалов е крупна политическа личност в Земеделския съюз.
Доволни са и представителите на Международната комисия по репарационните въпроси у нас западните дипломати. Човекът, който много пъти аргументирано беше спъвал техните не до там справедливи искания, вече го няма.
Единственият, който може да осуети замисъла за събарянето на селската власт, вече е вън от страната. Неговите бързи реакции, енергия, завидното му влияние сред селските маси биха предотвратили навреме готвения преврат за сваляне на Земеделското правителство от власт. Достоверни източници твърдят, че веднага след заминаването на Райко Даскалов за Прага, Военният съюз пристъпва по-уверено към подготовката за преврат.
В Прага Райко Даскалов не губи време. С присъщата си енергия успешно навлиза в новите си задачи и усърдно започва да ги изпълнява. Веднага под негово ръководство и редакция започва да излиза Бюлетин на българската легация, в който той често публикува статии по политически въпроси и икономически анализи. Бюлетинът е търсено издание както от наши, така и от външни журналисти и специализирани институти. В него се коментират въпроса със Западна Тракия, тежкото положение на бежанците, изтъква се, че Тракия е древна българска земя с чисто българско население, което брутално се прогонва от там.
Даскалов изтъква, че българското правителство прави усилия бежанският въпрос да се разреши по мирен начин с Гърция. Обръща се с писмо до чешкия министър на външните работи Бенеш, в което го информира за гнета на гръцките власти спрямо българското население. Въведен е режим, който застрашава живота на нещастните ни сънародници.Този режим става от ден на ден все по-непоносим и по-жесток!
Райко Даскалов свиква конференция по повод гръцко-турския договор, който допълнително усложнява достъпа на България до Бяло море. Апелира за съдействие на Чехословашкото правителство по този въпрос. Продължава да следи заключителния етап на Лозанската конференция, подозирайки, че този въпрос след нея ще бъде затворен за винаги, и настоява България да не пропусне своя шанс, „а Стамболийски да подкрепи с личния си престиж тезата на България”.
Не престава да полага усилия, за да спечели важни стопански организации за сътрудничество с България. Да печели контакти с югославски, гръцки и румънски дипломати, да подобрява отношенията с тях и съглашенските държави, особено с Франция, без да пренебрегва победените страни. Що се отнася до успехите на Мусолини и разпространяване „кафявата чума” в Германия, той отправя предупреждение към чехословашките управници: „Италианските фашисти подкрепят враговете на демокрацията в България, ще ги подкрепят и в Чехословакия.
Въпреки, че Райко Даскалов няма дипломатически опит, за краткото време на заеманата си длъжност /извънреден пратеник и пълномощен министър в Чехословакия/ е положил усилия да извоюва небивал международен авторитет за България, въпреки воя на българските чакали от опозицията. Хранейки патологична злоба към него, те спъваха всичко полезно, което той правеше за България.
Подготовката за преврата върви с усилен ход, но „злият гений” е жив. По нареждане на ВМРО е изпратен наемен убиец да го ликвидира, но той взема парите и с тях избягва в Америка. От там пише писмо на баща му в Бял черква, наредиха ми да убия сина ти, но аз такъв чист човек не мога да убия”.
2. ПРЕВРАТЪТ
Преврат е извършен на 9 юни 1923 г. затова и остава в най-новата българска история, като Деветоюнски преврат. Превратът срещна съпротивата на народа. Той заварва Райко Даскалов в Германия. Веднага се връща в Прага и застава начело на задграничното земеделско представителство.
Свиква пресконференция, на която оповестя, че продължава да бъде представител на законното земеделско правителство на страната си.
Още на 10 юни правителство на Александър Цанков го отзовава от заеманата длъжност. Той отказва, с мотива, че е назначен от законното земеделско правителство и само то може да го отзове. Чехословашкото правителство също отказва да предаде българския дипломат, тъй като не признава правителството на Цанков. В България народът се противопоставя на превратаджиите. Страната е пред гражданска война. Райко Даскалов смята, че не трябва да се пролива повече българска кръв. Сърбите му предлагат военна подкрепа, за да върне властта на законното земеделско правителство. „Този въпрос ще го реши българският народ.” – отговаря той.
Отново Райко Даскалов съумява да бъде полезен за България. Отговаря компетентно на зададените въпроси и с присъщата си самоотверженост брани Стамболийски от клеветите в българския печат. На питането дали ако БЗНС си върне властта, България ще стане република, той отговаря: „Династията на Кобургите не може да остане в България. България ще стане Република“.
На 12 юни Стамболийски е още жив, нищо не е загубено и той изпраща телеграми до превратаджийското правителство, с които се опитва да посочи път за възстановяване на законността, без да се пролива повече кръв. Той е наясно с трагичното положение в България, но всячески се стреми да запази законния министър председател. По негова препоръка, посолството ни в Париж отправя писмо до френското правителство да се застъпи за запазване живота на Ал. Стамболийски.
Изпраща телеграми до всички български легации да не влизат в контакт с узурпаторското правителство, да не отговарят на запитванията и да изпълняват само неговите нареждания, да го държат в течение за всичко, което е свързано с интересите на България.
3. УБИЙСТВОТО НА СТАМБОЛИЙСКИ
За убийството на Александър Стамболийски научава след два дена от Парижкия печат. Това е съкрушителен удар за него, неговия верен другар е мъртъв, но не се отдава на жалби и вайкания. Той все още държи в ръцете си земеделската власт и контролира положението. Още същия ден изпраща телеграма до София и легациите в Париж, Берлин, Будапеща и Белград: „Стамболийски, могъщият и несъкрушим гений на нова България – не е между живите. Угасна един ярък фар, престана да тупти едно велико, благородно и състрадателно сърце. Спи спокойно в хладния гроб, велики и незабравими народни трибуне! Напусто ликуват патрициите, че са убили българския Тиберий Гракх.”
А какво искаше Стамболийски: да направи мирен преход, не като вземе от богатите и даде на бедните, а като даде възможност на бедните сами да се организират и подобрят жизненото си равнище и с това да положат основите на едно ново, по-справедливо общество. Той защитаваше идеята за южнославянска федерация, с която да се противопостави на националистическите стремежи, дестабили-зиращи балканските народи и да бъде преграда за външни грабителствени домогвания. Благодарение на него, онеправданото от всички власти българско село, зае тогава централно място в историята на България.
В задграничното „Земеделско знаме“ Райко Даскалов публикува прочувствена статия посветена на Стамболийски: „Великият реформатор, за когото историята на световната демокрация ще отреди в своите страници едно от най-бележитите си места, се връща в лоното на небитието… Легендарният селски герой… падна сразен от Злобата и умопомрачението на дивата реакция.
Без да се бави, Райко Даскалов търси съдействие за останалите живи дейци на разбитата земеделска организация. Иска среща с чехословашкия президент Масарик, но не я получава. Тогава му написва писмо, с молба да ходатайства пред превратаджийското правителство за прекратяване на терора в България.
Цели две седмици Райко е още с развързани ръце и прави всичко възможно за умиротворяване на обстановката спрямо земеделските дейци, но на 23 юни 1923 г. Чехословакия официално признава правителството на Александър Цанков, признават го Югославия и Румъния. Ал. Цанков с телеграма до чехословашкото правителство известява, „че Даскалов представа да се счита от нас за посланик и новият дипломатически представител е проф. Д. Михалчев”. Райко Даскалов напуска легацията, но не и Прага. Вече като политически изгнаник оглавява „Задграничното представителство” на БЗНС, което си поставя за задача да представлява Земеделския съюз пред външния свят и да обединява земеделските сили вътре в страната. В създалата се трагична ситуация в която са изпаднали земеделците в страната, задграничното представителство да правят всичко възможно за спасяване живота им.
Райко Даскалов многократно е предупреждаван за готвеното покушение над него, но той нито за миг не престава да информира световната общественост за това което се върши в България. Не престава да вдъхва вяра в членовете на БЗНС за да не се разтури организацията, или да се разцепи на фракции.
В архива на Министерството на външните работи на Франция се съхранява писмо от 8 август 1923 г., което Райко Даскалов е искал лично да връчи на министър председателя Раймон Поанкаре. Ето текста на писмото:
„Господин Председателю на министерския съвет,
Критичните, почти трагични минути, които изживява понастоящем моята Родина, ме принуждават, въпреки най-дълбокото ми желание да не накърнявам с нищо нейната чест, да предоставя на височайшата преценка Ваше превъзходителство по-долу изложените факти, потвърдени от най достоверни източници. които получавам всекидневно от България.
Моят незабравим шеф и приятел Стамболийски бе убит по на-трагичен начин.Убийците са се гаврили с трупа му, след като са го подложили на изтезания, които могат да се сравнят единствено с изтезанията на първите християни. Голям брой депутати, журналисти, учители, офицери и селяни, които са членували в земеделската партия и които имаха смелостта да останат верни на паметта на своя вожд, са имали същата участ.
Терорът, който вилнее понастоящем срещу задържаните в Българските затвори привърженици на Стамболийски, надхвърля всяко въображение. По заповед на правителството много от задържаните, предимно тези, които са играли известна роля в сваленото от власт правителство, са били освобождавани, за да бъдат веднага след това предавани на македонските комитаджии, които са ги избивали без съд и присъда по-най жесток начин.
В името на Човечността, в името на Справедливостта имам честа да се обърна към Ваше превъзходителство, достойният представител на една велика и великодушна нация, за да го помоля да благоволи да се застъпи пред българското правителство, за да бъдат прекратени веднъж за винаги всички тези издевателство, които накърняват честта и престижа на българския народ.
Писмото е написано на чист френски език и подписано саморъчно от д-р Райко Даскалов.
Активната му дейност не престава, въпреки предупрежденията, които му отправят приятели и врагове. ВМРО е озлобено и открито го предупреждава, че ще изпълни смъртната присъда.
На 24 август 1923 г. той отправя Позив към българския народ и сдружените земеделци, обнародван във вестник „Земеделско знаме”. В него той изтъква, че в продължение на три години БЗНС е бил лечител на тежките рани, нанесени от войнолюбивите управници.
Призивът е пространен и съдържа „ефикасните спасителни реформи, благоприятното споразумение по репарациите, водената политика за мир и разбирателство със съседните държави“, катов него изтъква ижестоко заклеймява„конспираторите черносотници,” които свалят народното правителство и предоставят властта на „мракобесните фашисти“. Завършва с призива: Борба докрай! Крайната победа е наша”!
Въпреки клеветите, които узурпаторите сипят върху него, вътре и вън от страната, че е „разбойник, престъпник, болшевик, политически злосторник, твърде опасен индивид” и редица още негативи, печели симпатизанти и привърженици сред демократичната общност.
Покушението
ВМРО се заема с изпълнение на покушението. Изпраща Йордан Цицонков, който на 26 август 1923 г. причаква Райко Даскалов, когато той излиза от дома си в Прага, на ул. Холечкова”, извикан по спешност, за да се срещне с пратеник от Българея. Чешкото правителство е осигурило охрана на дипломата-изгнаник, но убиецът притичва и стреля от упор. Три куршума го пронизват, единият е смъртоносен. Убиецът е заловен и жестоко бит от насъбралото се множество. Райко Даскалов по спешност е закаран в болница. Три часа лекарите се борят за живота му, но аортата е разкъсана и кръвта му изтича. Когато лекарите го запитват „защо те простреляха”, той с последни сили отговаря – „защото работих за България!“
Модерният български държавник, реформатор, законодател, икономист, философ, борец за републиканско управление на България, умира на операционната маса в пълно съзнание на 36 години. Народът го оплака, поетите го възпяха в своите стихове, а историята го увековечи с прозвището: Легендарен герой от Владая.
Чехословашкото правителство го погребва в страната си с почести като държавник. По късно през 1046 г. костите му са принесени в България и погребани в Централния парк на София, под бяла мраморна плоча.
А какво става с атентатора, Йардан Цицонков? Той е оправдан по не изнесени лъжливи сведения, но не и освободен. Чешката общественост се надига.
Възмущението обхваща и Чешката прокуратура. В Табор, легендарната столица на селското движение с водач Ян Жижка, бе свикан национален събор, където делото на убиеца Цицонков, с истинското му име – Атанас Николов се разглежда отново. Един млад чешки адвокат, д-р Ярослав Срански, ще брани честа на „един славен български политик”, без да вземе нито лев за това.
В заседателната зала се говори за кръв и убийства не само за д-р Райко Даскалов, но и за Ал. Стамболийски, Александър Димитров, за д-р Спас Дупаринов, Петко Д. Петков, Крум Попов и др. Последните дни на октомври 1924 г., Табор живее с това, което става в съдебната зала. Хората искат справедливост, искат Табор да не засрами историята си. Отдъхват си, когато съдебните заседатели обявяват присъдата: „Двайсет години строг тъмничен затвор”, като присъдата се подсилва с една четвърт от годината пост и всяка година, в деня на покушението, 26 август, убиецът да бъде поставян в специална тъмна камера! На това той не издържа и само след година се обесва в килията си.
Обрисувах портрета на д-р Райко Даскалов в кратки щрихи, като заимствах от спомените на близки и роднини на д-р Райко Даскалов, на очевидци и това което написаха за него: д-р на и. н. Димитрина Петрова, д-р на и. н. Ивет Чорелов и писателя земеделец Паун Генов, за да се знае от идващите поколения и не се забравя това, което той извърши за просперитета на България и неговия трагичен край.
Статията подготви и
предостави за публикуване ЖИВКА ТАНЧЕВА
Ползвана литература:
© проф. Димитрина Петрова, доктор на историческите науки – дисертация
